— Да. За едно момиче, което срещнах, веднага щом излязох от казармата. Казваше се Анджи. Продължи около година. После кучката избяга с някакъв тип от Сиатъл.
Колби кимна в мълчаливо съчувствие.
— И после не си ли опитвал?
— Имаше още една. Сексапилна малка червенокоска. Мислех, че ще потръгне. Бяхме уговорили сватбата и всичко останало. Щях да се местя в Портланд да си търся добра работа. Но точно преди големия ден, открих, че тя все още спи с някакъв стар свой приятел. Реших, че няма смисъл да правя каквито и да е опити след това. Кучките са еднакви.
— Харесва ли ти работата на бензиностанцията в града?
Спунър вдигна рамене.
— Работа. Нищо друго не се е получавало при мен, не както при теб. Един или два пъти нещата сякаш потръгваха, но после се проваляха.
— Какво потръгваше? — заинтригуван Клоби го погледна отблизо.
— Ами, нещо като удар. — Спунър погледна Колби с присвити очи. — Веднъж, след казармата, се запознах с едно приятелче, което се занимаваше с нещо доста сериозно. Нещо, което беше уредил, докато пътувал из Филипините. Щеше да ме включи в играта. Но нещата се разсъхнаха.
— Не потръгна значи. — Колби се замисли каква ли беше тази игра, но реши, че е по-добре да не пита.
— Един друг път пък, си помислих, че имам уговорка с един тип, който притежаваше верига салони за масаж. Щях да управлявам няколко от тях. Нещо като подставено лице, нали се сещаш? С изключение на това, че за мен нямаше дял от бизнеса. Но и това не потръгна. Имаше още едно-две неща, но както казах, нищо никога не се е получавало при мен. Винаги всичко се проваляше.
— И затова се върна тук. Никога не съм си мислел, че ще се установиш във Фулбрук Корнърс, Еди. Мислех, че мразиш града, колкото и аз го мразех.
— Все още го мразя — измърмори Еди. — Но след като татко умря, това място остана на мен, а и Кларк ми даде тази работа в бензиностанцията. Какво трябваше да направя?
— Не знам — каза Колби откровено. Не му допадаше жалостта в гласа на Еди и тутакси се почувства виновен за реакцията си. Животът на Еди не беше лесен.
— По дяволите, ти не можеш да разбереш. Ти имаше късмет. Не попадна в капан в това място като мен.
— Да. — Колби реши, че късметът има разнообразни прикрити проявления.
— Винаги си излизал на повърхността. — Еди замлъкна за миг. — Днес видях хлапето ти в града. Познах го веднага щом влезе в бензиностанцията. Прилича на теб, но има очите на семейство Фулбрук, нали?
— Да. Има очите на Синтия.
— Ще го представиш ли на старата госпожа Фулбрук?
Колби леко присви устни.
— Шегуваш ли се? Видя го, когато се роди, и тогава заяви, че не желае да го вижда повече.
— Прочетох една от книгите ти. „Шокиращо…“, какво беше. — Спунър отвори още една кутия с бира.
Колби беше леко изненадан.
— Така ли? Мислех, че не обичаш да четеш.
— Телевизията обикновено е по-интересна от книгите, особено сега, когато Сам дава под наем филми в хранителния магазин. Взех си видео, а старият Сам има няколко парчета, които държи под щанда.
— Разбирам. Очевидно иска да е в крак с времето. Какво те накара да прочетеш „Шокиращата долина“?
— Не знам. Предполагам, че ми беше любопитно да разбера с какво се занимаваш. Хората не можеха да повярват, че ти си я писал. Първата седмица, когато я донесоха в магазина, Беси трябва да е продала поне стотина броя. По нейните думи всички в града искали да я прочетат. Може би се притесняваха, че сигурно си разказал за някои от местните хора в книгата.
Колби не успя да потисне мрачното си удовлетворение.
— Това беше първата ми книга, която попадна в основните класации за бестселъри.
— Стана ли богат?
Колби се усмихна.
— Не точно, но признавам, че някои неща за мен и Брандън се промениха.
— Винаги съм си представял, че от нас двамата, ти ще успееш.
Колби се подразни от горчивината и примирението в гласа му.
— Еди, и за теб не е твърде късно. Нямаш задължения. Нямаш жена и деца, които да те обвързват. Ти си само на четиридесет и една. Защо не се махнеш от този град и не пробваш някъде другаде?
— Разбира се. И какво да правя, например?
— Първокласен механик си. Винаги си разбирал от коли. Можеш да си намериш работа в Сиатъл или Портланд, или някъде в Калифорния. Добрите механици навсякъде ги търсят, особено от тези, които имат международни компании. По дяволите, някое от тези момчета може да те вземе на договор само, за да поддържаш БМВ-тата или мерцедесите им.
— Казах ти, Колби. Вече се опитах да се измъкна оттук. Нещата винаги се провалят. Никакво чудо не ме е навестявало, както е при теб.
— Няма никакво чудо, Еди.