— Благодаря. Бих пийнал. Днес е горещо. — Той я последва в къщата, леко потупа Спектър, който се държеше толерантно.
— Кучето ми изглежда те харесва. Трябва да си поласкан. — Даяна отвори хладилника в кухнята и намери кутия бира. — Знаеш ли, не одобрява баща ти много-много.
— Така ли? — Брандън изглеждаше изненадан. — Обикновено татко се държи много добре с животните. Докато растях, винаги си имахме домашни любимци.
— По неведоми причини Спектър и Колби не се харесват. Водят своя собствена война помежду си. Аз се опитвам да остана неутрална. — Тя подаде на Брандън бирата, а на себе си наля чаша чай с лед. — Сядай.
Брандън седна на един кухненски стол. Отпусната му поза напомняше непринудената мъжка грация на баща му. Младото му лице беше напрегнато, докато търсеше точните думи.
— Дойдох да ви помоля за услуга, госпожице… искам да кажа Даяна. Голяма услуга.
Сърцето на Даяна се сви.
— Ако става въпрос за семейни работи, Брандън, предпочитам да остана настрана. В края на краищата, аз съм само приятелка на баща ти.
Брандън разшири очи.
— Вие сте повече от приятелка. Мога да позная по начина, по който татко ви гледа. — Лека руменина заля страните му. Той извърна поглед. — Съжалявам. Нямах намерение да бъда груб. Просто знам, че ви харесва. Много. И си помислих, че бихте могла да поговорите с него. Бог ми е свидетел, че аз не мога.
— Опита ли?
Брандън кимна изморено.
— Снощи, след като Робин си легна. Беше отчайващо. Накрая и двамата крещяхме. Никога не сме имали проблем в общуването. Но той категорично отказва да разсъждава по тази тема.
— Има си причини, Брандън.
Момчето направи гримаса.
— Смята, че историята се повтаря. Дори не иска да ме изслуша. По дяволите, искам само да поговоря с него за това. Искам да му обясня за Робин и нейните родители.
— Какво искаш да кажеш за Робин и нейните родите ли? — попита Даяна.
— Че не свалят поглед от нея. Държат да им се подчинява във всичко. Крещят си един на друг, а после крещят и на нея. Не й позволяват да прави нищо самостоятелно.
— Как й разрешиха да дойде с теб тук?
Брандън сви устни.
— Мислят, че е с една нейна приятелка на морето.
— О, братко.
Брандън безпомощно се взря в нея.
— Разбирате ли какво искам да кажа? Трябва да говоря с татко. И то по-бързо. Искам да му задам много въпроси. Ако само можех да го накарам да прояви разум, може би бих решил какво да правя.
— Брандън, мисля, че никой не може да накара баща ти да прояви разум относно нещо, ако той не го желае. А в този случай, ако той чувства, че е прав, подозирам, че шансовете ми да му повлияя, са равни на нула. Според мен, най-добрата тактика за теб би била да се отдръпнеш за известно време. Вие двамата с Робин ще учите заедно догодина, нали?
— Да.
— Е? Значи никой няма да се опита да ви раздели. Защо бързате да се жените? Дайте си малко време. Остави баща си да се убеди, че връзката ви е стабилна и истинска, ако е такава.
Брандън погледна към кутията в ръката си.
— Робин не иска да чака. Иска да се омъжи, за да избяга от родителите си.
— А ти? Ти какво искаш? — попита Даяна тихо.
— Аз… аз я обичам. Много. И някак я съжалявам. Ако тя иска да се омъжи веднага, значи и за мен е добре.
— Сигурен ли си?
Той вдигна поглед, тъмните му очи бяха едва ли не свирепи.
— Сигурен съм.
— Добре. Успокой се. Просто питах. Решението за брак с много сериозно. Погледни ме, аз така и не успях да взема такова решение — предизвика го Даяна.
Брандън изглеждаше озадачен.
— Никога не сте се омъжвала?
— Никога.
— И нямате деца?
— Нямам.
— Не искате ли деца?
Даяна се засмя.
— Дори и да исках, сега е малко късно да започна да ги раждам.
— Не е вярно. Не сте толкова стара — рече Брандън, проявявайки галантност. — Чувала сте за кинозвездите, които с години отлагат раждането.
Даяна се усмихна.
— Благодаря. За съжаление, не съм известна кинозвезда.
Брандън се изчерви.
— Съжалявам. Не исках да кажа…
— Забрави. Знам какво искаше да кажеш, и е много мило от твоя страна. Още една бира?
— Не, благодаря. — Той замълча. — Снощи с татко не спорихме само за брака.
— О?
— Попитах го за баба ми. Тя живее тук във Фулбрук Корнърс.
— Да, знам. Онзи ден я видях за кратко в пощата.
Брандън рязко вдигна глава, очите му се оживиха.
— Видели сте я? Познавате ли я?
Даяна се поколеба. Осъзна, че може да е казала твърде много.
— Не, не съвсем. Просто ми я показаха.
— Странно е да имаш баба и никога да не си я виждал — замислено отбеляза Брандън. — Не си спомням много добре леля Джес. Когато бях дете, тя идва да ни види няколко пъти. Но после умря. Целият ми живот е татко и аз. Смятате ли, че баба ми наистина ме мрази?