— С каквото ми попаднеше. За кратко бях в армията. След това се занимавах най-вече със строителство. А после започнах да продавам творчеството си.
Тя знаеше, че проявява нетърпение с въпросите си. Този беше един от няколкото, на които той си направи труда да отговори. Даяна погълна откъслечната информация.
— Искаш ли още малко ориз?
— Благодаря. — Колби пъргаво взе купата. — Без да се обиждаш, но само ориз и пържени зеленчуци ли можеш да готвиш? Винаги, когато съм тук, ми сервираш това.
Даяна се усмихна.
— Това е единственото ми ястие на трапезата. Всъщност, никога не съм имала време да се науча да готвя за гости. Освен това, зеленчуковите ястия ме устройват. Обичам да поддържам теглото си.
— Предполагам, че това е хубаво нещо. И аз обичам зеленчуци. — Колби поръси една купчинка зеленчуци със соев със.
— Явно не само Спектър има лъвски апетит.
— Имам извинение — рече Колби с пълна с ориз уста. — Днес следобед се катерих.
— Пак ли си изкачвал върха над водопада „Окованата жена“?
— Да.
— Наистина си очарован от този водопад, нали?
— Скоро ще те заведа там горе по здрач. Дяволска гледка. Водата привлича слънцето по особен начин и обагря всичко в кърваво червено.
Даяна потрепери.
— Там ли ти хрумна идеята за заглавието на книгата, върху която работиш сега?
— „Кървава мъгла“ ли? Да. — Присвитите му сиви очи се плъзнаха по лицето й, докато поставяше вилицата на масата и посягаше към чашата с вино.
Погледът на Савагар смути Даяна. Това бе една от причините, поради които го държеше на разстояние от първата им среща в пощата в града преди няколко седмици. Беше усетила някаква смътна опасност в този поглед, и въпреки това не можа да му откаже, когато той се самопокани на вечеря няколко дни по-късно.
Вечерите следваха една след друга и ето сега, месец по-късно, тя се оказа въвлечена в играта на сексуална криеница, която някак не проумяваше. Здравият разум й подсказваше да прекрати връзката, преди да хлътне, но Даяна разбра, че не може да го направи. Беше твърде заинтригувана, любопитна и привлечена. Чувстваше, че трябва да поеме риска и да научи повече за съседа си от лятото.
— Какво прави днес? — попита Колби, сякаш предусетил нишката на мислите й, за да я разсее.
— Нормалните неща — усмихна се Даяна и подаде на Спектър хапка броколи. Кучето лакомо я погълна, сякаш беше превъзходна пържола. — Закусих, напечатах още малко резюмета и писма за търсене на работа, прибрах пощата, направихме си със Спектър дълга разходка и прочетох няколко глави от „Шокиращата долина“.
— Изглежда лятната ти ваканция протича ужасно. Защо избра това селце? Защо не отиде на море?
Даяна неспокойно се размърда. Тя самата беше си задавала този въпрос няколкократно.
— Не знам какво ме накара да избера тази част на щата. Търсех усамотено тихо място. Един ден, докато разглеждах картата, забелязах Фулбрук Корнърс и нещо в мозъка ми прещрака. Тутакси взех решение.
— И сега се занимаваш с мен, изхранваш ме и се опитваш да съпреживееш един мой роман. Неведоми са пътищата на съдбата. Е, това, че влагаш толкова много време, за да приключиш книгата ми, не е точно комплимент за творбата ми. — Колби изкриви устни на една страна.
Даяна вдигна поглед, след като мушна още едно парченце между огромните челюсти на Спектър.
— Не бих могла да понеса твърде много наведнъж откровено рече тя. — Плаши ме до смърт.
Колби вдигна рамене.
— Може би, защото никога преди не си чела много литература на ужасите.
— Признавам, че не са любимото ми четиво. Сега, когато съм преполовила „Шокиращата долина“, знам защо съм проявявала здрав разум и съм избягвала жанра на ужасите през всичките тези години. Ако чета книгата ти преди лягане, сънувам кошмари, Колби.
— Вероятно това не е повод за гордост — отвърна той с равен глас, — но ми плащат да плаша хората.
Даяна се намръщи.
— Как можеш да пишеш такива неща? Не се ли плашиш от собствените си фантазии?
— Когато фантазиите ми успеят да ме изплашат, знам, че повествованието върви добре.
Даяна поклати глава, усещайки особено неспокойствие.
— Съмнявам се, че някога ще ми стане съвсем ясна логиката на ума ти.
— Това създава ли проблем? — тихо попита Колби. Той се облегна на стола си, протегна нозе под масата и преглътна остатъка от виното си. Погледът изпод сведените му мигли беше остър и въпросителен. — Затова ли играем тази игра на „виж, но не пипай“? Опитваш се да разбереш логиката на мислите ми, преди да ме пуснеш в леглото си?