— Но, татко…
— Но знаеш ли кое е най-трудното нещо? Това е мисълта, че си се оженил, преди наистина да си разбрал какво точно искаш от една жена. Мисълта, че сексът не е всичко, макар че на деветнадесет ти се струва най-важното нещо на света. Мисълта, че си направил грешка и че няма връщане назад.
Брандън го погледна.
— Така ли е било с теб?
Колби глътна малко кафе.
— Да, така беше с мен.
— И смяташ, че така ще е и с мен.
— Мисля, че така ще е за всеки, който се жени прекалено млад.
За миг настъпи тишина.
— Според Робин нещата ще потръгнат.
— Така ли мисли? Откъде знае?
— Не знам. — Брандън се надвеси над кафето си. — Тя наистина иска да се омъжи.
— А ти какво мислиш? — попита направо Колби. Брандън неспокойно вдигна рамене.
— Понякога си мисля, че е добре. Аз наистина я харесвам, татко.
— Това е очевидно. Но наистина ли ти харесва идеята да се ожениш?
— Снощи й казах, че може би е по-добре да изчакаме малко. — Думите идваха бавно и сковано. — Обясних й, че следващото лято можем да говорим отново за това.
Колби си каза, че вероятно за сега това беше всичко, на което можеше да се надява. Сякаш чуваше Даяна да му казва, че не бива да избухва в този момент. Хлапето не беше приключило.
— Звучи разумно — предпазливо рече той.
— Тя не мисли така. Не й допада идеята да изчакваме. При техните й е трудно, нали знаеш?
Нещо в тона на Брандън подсказа на Колби, че Робин не беше само леко разстроена. Дали точно това не беше вкарало Брандън в леглото на момичето? Дали Робин не беше се опитала да му покаже на практика чудесата на брачния живот?
— Животът си е твой, Брандън. Не трябва да го живееш така, както тя иска да го живееш. Твоята отговорност е да правиш това, което е правилно за теб, а не което някой друг ти казва, че е добре за теб. Моля те само да вземеш сам решение, докато все още пред теб има избор.
— Мисля за това — решително рече Брандън. — Но и ти трябва да разбереш родителите на Робин. Те се опитват да дирижират живота й. Винаги й крещят. Винаги са на нож.
— Сине, кажи ми едно нещо. Ако и ти си имаше същите неприятности у дома като Робин, щеше ли да потърсиш някой да те спасява, или сам щеше да се опиташ да се спасиш?
Брандън се намръщи.
— Щях да се изнеса от къщата. Но това е различно.
— Така ли? Ако използваш някого, за да те спаси, смяташ ли, че ще се чувстваш свободен?
— Не, не съвсем.
— Искаш ли да отнемеш на Робин преживяването сама да се научи как да се освободи? Искаш ли да замени властните си родители със съпруг, който според нея, ще изпълнява същата роля? Тя ще очаква от теб да се грижиш за нея. Ще ти кажа нещо, Брандън. След като няколко месеца се грижиш за нея, ти сигурно ще започнеш да й викаш. Ти ще осъзнаеш, че се е омъжила за теб, само за да те използва.
Брандън вдигна поглед, в красивите му кафяви очи се забелязваше леко удивление.
— Понякога е трудно човек да мисли за такива неща съвсем директно. Искам да кажа, че когато си с момиче и тя започне да говори за брак и разни такива неща, докато ти си мислиш за друго и искаш тя да е щастлива, но ти се иска и да легнеш с нея, а тя го знае и се опитва да го използва, за да… О, по дяволите. Разбираш за какво говоря, нали?
За първи път, откакто пристигна Брандън, Колби почувства искрено съжаление към момчето. Усмихна му се бавно като мъж на мъж.
— Брандън, доброто ми момче, позволи ми да ти кажа, че много добре знам за какво говориш. Добре дошъл в клуба. Ти се опитваш да се научиш по трудния начин като всички мъже. На четиридесет дойдох до заключението, че няма лесен начин. Жените могат да усложнят живота на мъжете завинаги.
— Даяна усложнява ли ти живота?
Колби забарабани по масата с пръсти.
— Изключително много. А най-лошото е, че според мен, изобщо не го осъзнава.
По-късно преди обед Даяна и Спектър, настанен до нея, отидоха с колата до града.
— Проблемът с мъжете — осведоми тя кучето, — е, че те наистина могат да усложнят живота на жените. Толкова трудно е да ги разбере човек. Не умеят да мислят нито логично, нито разумно, така както мисли една жена. Не знам как да анализирам чувствата им, тях самите. Не умеят да общуват добре. Само се бъркат в живота ти и се мотаят наоколо, опитвайки се да привлекат вниманието ти. А получат ли го, не знаят какво да правят с него.
Спектър изскимтя съчувствено и извади нос навън от стъклото, за да души миризмите на утрото.
— И дума не обели сутринта, копелето. Нито дума. Мога да се закълна, че дори не си спомня, че е правил любов с мен, освен че очевидно се наложи да се облече, както и аз. Сигурно се е сетил защо се е събличал. Спектър, снощи полудяхме. Просто се събудихме и полудяхме. Никога преди това не бях поемала такъв риск.