Те бяха подвластни на тъмнината, която според местните хора, населяваше пещерата, а също бяха предупреждение за Донъли, който не приемаше тези легенди на сериозно.
Дива ярост го обзе. Той замахна и плевелите изскочиха от красивата ваза. Захвърли ги в огнището и доволно наблюдаваше как огънят лакомо ги изяжда.
Едва когато плевелите бяха вече пепел, Донъли се запита кой може да ги е сложил във вазата. Възможните отговори не му харесваха.“
Даяна бавно затвори книгата.
— И на мен не ми харесва никой отговор, Спектър.
Тя чу джипа на Колби и изтича от кухнята, а кучето се изстреля към входната врата. Щом Колби се появи на стъпалата, Спектър както обикновено, изръмжа предупредително.
— Даяна? — Колби влезе в къщата. Вратата зад него се тръшна. — Махай се от пътя ми, Спектър. Днес имам по-важна работа от това да разменям обиди с теб. Може би някой друг път. Даяна?
— Тук съм — тихо рече тя. Стоеше на прага на кухненската врата и го наблюдаваше как минава край плевелите и не ги забелязва.
Той сбърчи вежди.
— Нещо не е наред?
Очите му проследиха погледа й и се насочиха към масата до него. Първо изглеждаше изненадан, но после присви очи.
— Намерих ги тук, когато се прибрах преди няколко минути. Сутринта във вазата имаше маргарити. Колби, това напомня ли ти за нещо?
— По дяволите. — Той я погледна. — Да, напомня ми. Сцена от една моя книга.
— „Шокиращата долина“.
— Чак дотам. — Той сграбчи плевелите и ги понесе към кухнята, където ги хвърли при боклука. — Та, кой по дяволите, ги е сложил във вазата и защо?
Даяна скръсти ръце, несъзнателно затваряйки в себе си. Радваше се, че плевелите ги нямаше, но впечатлението от създалото се положение не можеше така лесно да се заличи.
— Не знам. Мислех, че ти може би имаш представа.
— Аз ли? — Той се навъси. — Но за какво говориш? Да не мислиш, че аз съм го направил.
— Хрумна ми, че това може да е някаква шега, за да ме подразниш, че толкова бавно чета „Шокиращата долина“.
Колби грубо изруга. Спектър предупредително изръмжа и се приближи до стопанката си. Колби не обърна внимание на кучето. Отвори вратата на хладилника и си взе кутия бира, която беше оставил преди няколко дни.
— За да ти е ясно за в бъдеще — рече той рязко, докато отваряше кутията. — Не си падам по такива шеги.
Даяна въздъхна с облекчение.
— Съжалявам — прошепна тя. — Просто за няколко минути бях много уплашена и сигурно ми е било по-лесно да приема, че ти си устроил този глупав театър, отколкото мисълта, че тук е влизал чужд човек.
Колби за миг погледна лицето й и изражението на очите му се смекчи.
— Ела тук, скъпа — нежно рече той и протегна ръка. Даяна се поколеба, но после безмълвно пристъпи до него и той я прегърна. От неговата сила черпеше успокоение и кураж. Едната му ръка силно я прегръщаше, а другата държеше кутията бира, от която той замислено отпиваше.
— Когато разбера кой е сложил плевелите във вазата ти, ще го пребия — най-после проговори Колби. — Спектър тихо се обади. Колби го погледна. — Добре, приятелче, можеш да ми помогнеш.
— Кой би могъл да направи такова нещо?
— Проклет да съм, ако знам, но градът е пълен с вероятни кандидати.
— Какво искаш да кажеш? — попита Даяна.
— В случай, че не си забелязала, скъпа, аз не съм любимецът на Фулбрук Корнърс. Имам много стари врагове.
— След двадесет години? Съмнявам се.
— Някои хора тук помнят, повярвай ми. И не всички са доволни, че не завърших в затвора. Общото мнение във Фулбрук Корнърс е, че рано или късно ще свърша зле. Хората не обичат, когато предположенията им се окажат грешни.
Тя долови старата ярост в гласа му и плъзна ръка около стройната му талия.
— Колби, дори и да си прав, нещо ти убягва от вниманието. Номерът е за мен, не за теб.
— Не искам да го споменавам, Даяна, но логически погледнато, ти си потенциална мишена.
— Защо?
— Защото всички в града знаят, че ми принадлежиш.
— Не ставай смешен! — Възмутена, Даяна понечи да се отдръпне. Но той я привлече обратно към себе си със силната си ръка. — Аз не принадлежа на никого.
Колби не обърна внимание на протеста й. Беше свъсил вежди съсредоточено.
— Повечето от тези гъсоци тук лесно биха се досетили, че най-сигурният начин да ми навредят, е чрез теб.
— Колби, не виждам логика. Дори да приемем, че е така, все още нямаме отговор на въпроса кой би могъл да направи такова нещо.
— Ами, за начало, това е някой, който е чел „Шокиращата долина“.
— Ха. Доколкото разбирам, в това число попадат едва ли не всички, които живеят тук. Днес сутринта Маргарет Фулбрук ми каза, че е чела една твоя книга. — Даяна млъкна, щом Колби я стрелна с гневен поглед.