Той се наведе и я прегърна, притискайки я силно.
— Радвам се, че миналата нощ ти имаше нужда от мен, поне малко. Защото и аз имах нужда от теб.
Тя остана прилепена до него, докато Спектър не започна да драска по вратата.
Три часа по-късно Брандън се появи с джипа. Спектър се втурна навън яростно при познатия шум на двигателя, но когато видя кой е на волана, веднага изгуби интерес и се отказа от атаката си.
— Здравей, Даяна — поздрави Брандън, когато тя излезе на входната площадка. — Татко не пуска никого в къщата. Казва с Робин да се забавляваме и да не го безпокоим през деня. Вече си направихме поход, и сега Робин чете нещо под едно дърво. А аз отивам в града да прибера пощата и да направя малко покупки. Татко каза, че може би ще пожелаеш да дойдеш и ти. Обясни, че ходиш в града по това време.
— Звучи чудесно, Брандън. Само да си взема чантата.
— И Спектър може да дойде — извика след нея Брандън. — Затова и дойдох с джипа. Има място и за двама ви.
— Де да беше и баща ти толкова щедър към кучето ми. Тогава Спектър може би напълно ще промени отношението си към него.
Брандън се засмя и след няколко минути джипът потегли от двора с всички пътници.
— Шофираш като баща си — тихо рече Даяна, когато Брандън ловко изведе джипа от един завой и уверено натисна газта. Доста познато й беше усещането за скорост, сила и контрол.
— Може би защото той ме е учил да шофирам — каза Брандън и нехайно сви рамене. — Спектър добре ли си там отзад?
— Добре е. — Даяна потупа кучето, което си беше извадило носа на вятъра.
Когато Брандън паркира джипа пред пощата, няколко любопитни погледа ги проследиха. През улицата Еди Спунър им махна изпод капака на една кола. Даяна отвърна на поздрава му на път за центъра на клюките във Фулбрук Корнърс.
— Сега да пазаруваме — съобщи тя, когато след няколко минути те излязоха от пощата.
— Ще дойда с теб — каза Брандън. — Трябва да взема нещо за вечеря. Татко каза, че ще идваш довечера. — Той се огледа наоколо с интерес. — Трудно ми е да повярвам, че баща ми е израсъл на такова място. По някакъв начин никак не му отива.
— Мисля, че не е могъл да се впише тук — измърмори Даяна.
— Чудя се защо е дошъл това лято.
— Интересен въпрос.
Тогава Даяна забеляза стария син кадилак, който бавно се движеше надолу по улицата към тях. В същия момент тя осъзна, че й предстои важно решение. Освен това, знаеше, че няма много алтернативи. Кадилакът вече приближаваше. Хари щеше да паркира пред хранителния магазин.
— Брандън?
— Да, Даяна?
— В кадилака е твоята баба.
Брандън внезапно спря и с удивление се загледа към колата, от която излезе Хари и отвори вратата за царствената дама вътре. Маргарет Фулбрук чакаше, а погледът й беше прикован във внука й.
— Добро утро, госпожо Фулбрук — тихо поздрави Даяна, когато двамата с Брандън приближиха. — Позволете да ви представя Брандън Савагар. Брандън, това е Маргарет Фулбрук. — Тя затаи дъх, но вроденото добро поведение на Брандън надмогна болезнения момент.
— Как сте, госпожо Фулбрук? — каза той със завидно спокойствие.
— Приличаш на него — с обвинителен тон изстреля думите Маргарет Фулбрук. — Точно като него на неговите години. С изключение на очите. Истина е това, което ми казаха за очите ти. Също като на Синтия.
— И татко винаги е казвал това.
— Учудвам се, че баща ти признава, че нещо от теб прилича на майчиния ти род. Какво ти е разказвал Колби за Синтия, докато растеше?
— Казвал ми е, че е била много красива.
Погледът на Маргарет Фулбрук се смекчи от спомени.
— Да, дъщеря ми беше много красива. И много жизнена. Ако не беше баща ти…
Брандън не дочака да довърши.
— Извинете, госпожо Фулбрук. Трябва да напазаруваме. — Той хвана Даяна подмишница с хладния маниер, който Колби би демонстрирал в тази ситуация и се отправи към входа на хранителния магазин. Даяна не се опита да го спре.
— Къде си мислиш, че отиваш, млади човече? — извика след него Маргарет Фулбрук. — Върни се веднага. На теб говоря. Хари, спри го. Веднага го спри.
Хари се изпречи на пътя им тромаво като стария кадилак. Малките му очи бяха присвити в очакване.
— Чу ли, хлапе? Тя иска да говори с теб. Прави, каквото ти казва, или ще получиш това, което получи баща ти една нощ, когато беше на твоите години.
Брандън пусна ръката на Даяна. Тя усети, че той се подготвя.
— Не се тревожи, Брандън — спокойно му рече тя, — баща ти каза, че Хари е голям, но много муден. И ако преди двадесет години не успял да хване баща ти, то сега той вече е като желе.
Пълното лице на Хари се набръчка от ярост.
— Муден, аз? Ще ви покажа кой е муден. — Той вдигна месестата си ръка с поглед впит в Брандън. — И ти си като него, по дяволите. Съвсем същият. Сигурно те е научил на някои внезапни удари. Но аз ще те надвия. Да видим.