Брандън изчакваше. Не сваляше поглед от противника си. Даяна се обърна и видя смразяващия поглед на Маргарет Фулбрук.
— Това изпълнение със сигурност ще ви гарантира, че никога повече Брандън няма да ви проговори, госпожо Фулбрук.
— Искам да говоря с него. Трябва да говоря с него. Сега, когато го видях, трябва да говоря с него. Не разбираш ли?
— Разбирам. Но първо, кажете на Хари да се отдръпне. — Даяна усещаше как се събират зяпачи. — Ако се пролее кръв, това ще е краят, госпожо Фулбрук. Никога вече няма да видите Брандън.
— Но той си тръгваше — изхленчи госпожа Фулбрук. — Опитах се да говоря с него, а той си тръгна.
— Само защото започнахте да хулите баща ми — обясни Брандън, но не сваляше поглед от Хари. — И аз искам да говоря с вас, госпожо, но няма да ви позволя да кажете и една дума срещу баща ми.
Настъпи напрегната тишина и Маргарет Фулбрук въздъхна дълбоко.
— Отдръпни се, Хари.
— Но, госпожо…
— Казах, отдръпни се.
Хари беше явно много разочарован и неохотно се подчини.
— А сега върни се, момче, и ела да поговорим.
Брандън бавно се обърна.
— Давате ли дума, че няма да критикувате татко?
— Трудно ще е да не го критикувам — призна госпожа Фулбрук. — От двадесет години го правя. Но ще се постарая. А сега ела тук, нека отново погледна очите ти.
Даяна леко се усмихна, докато Брандън вървеше към баба си.
— Аз ще напазарувам, докато вие пийнете кафе — рече тя. Но нито Брандън, нито Маргарет Фулбрук й обърнаха внимание. Те бяха твърде заети да се гледат един друг в очите.
След час Брандън, потънал в мисли, остави Даяна и Спектър пред къщата й. По обратния път той почти не говореше, но проговори, когато Даяна понечи да слезе от джипа.
— Какво мислиш за нея, Даяна?
Тя седна на седалката обратно и се загледа в напрегнатото и загрижено изражение на Брандън.
— Тя е една огорчена, стара жена, която в продължение на двадесет години се е отричала от внука си. Сега те видя и съжалява за пропиляното време. Ти си единственото нещо, което й е останало.
— Стана ми жал за нея. Въпреки, че насъска стария Хари към нас.
— Днес ти се държа благородно и любезно с нея, Брандън. Даде й нещо, което тя не би могла да купи, нито да открадне, нито да вземе насила. Дълбоко в себе си го знае. — Даяна спонтанно се наведе през седалката и леко го целуна по бузата. — Само един истински мъж би се справил със ситуацията днес, точно като теб. Гордея се, че те познавам. — Тя излезе от джипа. Спектър изскочи до нея и тутакси се насочи към стъпалата на входната площадка.
— Даяна, почакай. — Брандън се изчерви като домат от думите й за неговата мъжественост, но изглеждаше доволен. — Според теб, какво да кажа на татко?
— Не знам. Предполагам, истината. Той сигурно е знаел, че щом си в града, тази среща е неизбежна. Мисля, че основното му притеснение, е било, че госпожа Фулбрук ще се опита да те нарани. Но щом разбере колко добре си се справил, ще се успокои. А ти наистина се справи блестящо, Брандън. Накара я да подгъне колене пред теб.
Брандън се усмихна.
— Не съвсем, но със сигурност не е онази инатлива стара сврака, за която татко говори.
— Може би преди двадесет години е била доста по-проклета.
Брандън натисна газта на джипа.
— Вероятно. Ще се видим по-късно, Даяна, и благодаря.
Даяна се загледа как изкарва джипа от автомобилната алея, след което се обърна към къщата.
— Хайде, Спектър, стари приятелю, да си направим закуска.
Но за първи път Спектър не се показа веднага при споменаването на храна. Той душеше около входната врата и издаваше странни звуци.
Даяна почувства хлад.
— Спектър? Какво има? Нещо не е наред ли? — Тя измъкна ключовете от чантата си и ги пъхна в ключалката на входната врата. Кучето нетърпеливо дращеше по мрежата.
Може би Колби беше вътре, помисли си Даяна. Но защо не излезе, когато чу джипа? Тя бавно превъртя ключа и инстинктивно се отдръпна, за да пусне първо кучето.
Спектър не се поколеба. Затрополи с едрите си лапи навътре и взе да души около масичката в коридора. Даяна бавно го последва, опитвайки се да разбере кое не беше наред в коридора.
Отне й цели три секунди, докато осъзнае, че малката масичка с празната ваза беше поставена от дясната страна на коридора, вместо от лявата.
Някой я беше преместил. Някой, който беше изучавал „Шокиращата долина“.
— Господи, Спектър. Някой целенасочено ме преследва. Някой се опитва да ме уплаши до смърт.