Който и да бе той, успяваше.
В продължение на още няколко секунди Даяна се взираше в масата и усещаше ускорения си пулс, както и студената влага по кожата си. Тя се опита да мисли разумно. Сигурно натрапникът отдавна си е тръгнал, уверяваше себе си тя. Спектър не би бил толкова спокоен, ако в къщата се криеше човек.
Тя мина покрай масата и се отправи към кухнята. Този път не й се наложи да търси конкретния параграф в „Шокиращата долина“. Книгата лежеше отворена на масата. Даяна се загледа в страница петдесет и шеста. В първия миг не успя да се концентрира. После думите се проясниха.
„Новото място на масата беше нещо съвсем дребно, просто една незначителна промяна в битието му. Обикновено разместване на мебелите, което всеки би могъл да направи, за да разбере дали може да се използва мястото по-добре, или би било по-приятна гледка за окото.
Въздействието беше разрушително. От доста дълго време в личното пространство на Донъли се беше вселил един малък демон, който внасяше елемент на ужасяващ хаос.
Защото Донъли знаеше, че масата не може да е преместена от човешка ръка. Нямаше как в къщата да проникне човек, без да бъде забелязан. Охранителната система, която беше инсталирал, беше проверена.
Но той отказваше да вярва в демони, били те второстепенни или не.
Може би бе дошло време да си зададе въпроса дали не полудява. Интересно му беше да разбере каква присъда го очаква.“
Даяна не можеше да чете по-нататък. Затвори книгата и бавно влезе във всекидневната. Спектър изгуби интерес към масата. Той последва стопанката си и легна до нозете й, когато тя потъна в дивана.
След половин час тя все още стоеше там сгушена, когато чу рева на джипа на автомобилната алея. Спектър вдигна глава и яростно залая.
Обзе я облекчение, когато осъзна, че сигурно беше Колби. Мисълта, че в този момент тя имаше огромна нужда от него, я шокира. Имаше нужда да потърси утеха и кураж, да почерпи от силата му, да получи закрилата му. За първи път в живота си тя съзнателно търсеше мъжа поради тази причина. Но, преди това тя не беше познавала мъж като Колби.
После чу как мрежата на вратата се тресна от ярост и облекчението й премина в страх. Последното нещо, от което се нуждаеше сега, беше гневът на Колби.
Усетил истинска ярост, Спектър промени познатото си ръмжене на протест в нещо по-сериозно. Но Колби не обърна внимание на кучето. Прекоси коридора на три огромни крачки и изгарящите му от гняв очи се насочиха право към Даяна. Лицето му беше като маска, зад която бушуваше свирепа ярост.
За миг Даяна се почувства така, сякаш потъна в древното минало и се изправи лице в лице с един непреклонен мъж. Гневът на война беше стигнал връхна точка. Той нямаше да търпи предизвикателствата й. Нямаше да се усмири, докато не я надвие.
— Не можа да устоиш, нали? — Колби се спря току пред нея и я накара да стане. — Просто не можа да се сдържиш. Казах ти да стоиш настрана. Той е мой син, по дяволите. Мой син. Ти знаеше, че не желая да се среща с онази стара вещица. По дяволите, Даяна. Нямаш никакво прави да се месиш. Никакво право. За коя се мислиш?
Това преля чашата. Не й стигаше шокът преди малко, а сега и яростта на Колби. Все така се случваше. Когато корабът потъва, можеш да разчиташ само на себе си. Жената не можеше да си позволи да разчита на мъжа.
Само една глупачка би повярвала, че мъжът ще е до нея, когато тя има нужда от него.
— Пусни ме, Колби. — Гласът й беше нисък и сдържан.
Спектър се приближи и показа зъбите си.
— Ти умишлено си уредила тази среща, нали? Мина зад гърба ми и сглоби плана си.
— Не, Колби. Нищо не съм планирала. То просто се случи.
— Да бе. Нямаше да се случи, ако аз бях там, можеш да се обзаложиш. Господи, ти си ги представила един на друг. Брандън ми разказа всичко както е било. Ти си представила сина ми на тази жена — дявол, която почти двадесет години не се интересува от него. А аз ти се доверих, по дяволите. Мислех, че си на моя страна. Изобщо не ми хрумна, че можеш да ми устроиш това зад гърба.
Даяна положи усилие да задържи безизразното изражение на лицето си. Ръцете му я стискаха като в менгеме. Тя го погледна в лицето и разбра, че е безнадеждно.
— Съжалявам, Колби.
— Разбира се, че съжаляваш — язвително я сряза той — Ще ти кажа кои съжалява. Аз съм този, който съжалява. За това, че ти се доверих. За това, че повярвах, че си различна от другите жени. Бях глупак, но именно синът ми заплати цената на проклетото ми идиотско доверие. — Той ядосано я пусна и закрачи към прозореца. — Не знам какво ме накара да си мисля, че мога да ти вярвам, само защото си добра в леглото.
Даяна обви ръце около себе си, отдръпвайки се от яростта на Колби и обидата, която й нанасяше. Спектър се притисна към нея и тихо изскимтя. В разразилата се буря масивното му тяло й носеше утеха. Тя усещаше напрежението в него. Тогава й хрумна, че Спектър беше единственото същество от мъжки пол, на когото можеше да разчита.