— Той й купил кафе. Можеш ли да повярваш? — Колби удари с длан перваза на прозореца. — Купил на Маргарет Фулбрук кафе и седнал да разговаря с нея, докато ти спокойно си пазарувала.
— Колби.
— Разбирам, че насъскала това глупаво говедо Хари срещу двама ви. Кажи ми, какво щеше да правиш, ако това влечуго беше ударил сина ми? Как щеше да се чувстваш тогава?
— Брандън се справи с него много добре. Нямаше бой.
— Благодарение на теб. Сигурно си мислиш, че си действала дяволски умно. — С характерния си жест Колби прекара ръка през косата си.
— Достатъчно, Колби.
Изглежда ниският й, студен и напълно формален тон проникна в съзнанието му. Бързо обърна глава и я погледна гневно.
— Какво не искаш да чуеш? — доста тихо попита той. — Че си така свикнала да играеш на бизнес дама, че не можеш да устоиш на всяка възможност да нареждаш нечий друг живот? Мислиш си, че си по-умна от всеки друг? Че притежаваш повече аргументи от другите, за да вземаш решения, които могат да променят живота на хората с години напред?
— Колби, казах, достатъчно. Разбирам. Мисля, че е време да си тръгваш. — С изключително усилие на волята тя се въздържаше да не загуби самообладание. Искаше й се да плаче, да закрещи, че не й помага точно, когато има най-голяма нужда от него. Но ако не друго в света на бизнеса, беше се научила да владее емоциите си пред мъжете.
— Имам още много неща да ти казвам, жено.
Тя затвори очи, свивайки се в себе си, отдръпвайки се от другите, както винаги до сега.
— Може би, но аз не желая да слушам. А сега, ако обичаш, върви си. Каза ми мнението си за мен. Кълна се, че няма повече да имам нищо общо нито с теб, нито с Брандън. Имаш честната ми дума.
— Колко струва честната ти дума?
Даяна отвори очи и го погледна право в потъмнялото му от гняв лице.
— Повярвай ми, в този случай, можеш напълно да се довериш на честната ми дума. Ако желаеш, ще ти дам и парична гаранция, че няма да срещам нито теб, нито сина ти. Сега тръгвай!
Спектър подкрепи тихата заповед със страховито ръмжене. Той неотменно стоеше до нозете на Даяна.
— Да, тръгвам си. — Колби се запъти към вратата. — Достатъчно ми навреди. Няма смисъл да оставам, за да видя и останалите номера, които кроиш.
На излизане той тресна мрежестата врата по-силно, отколкото когато влизаше.
— Той дори не забеляза масичката в коридора — рече Даяна на кучето.
После отново потъна на дивана и даде воля на сълзите си.
Това, което най-много го подразни, беше фактът, че тя се затвори в себе си. Отнесе се с него сякаш той беше някаква необуздана и опасна природна сила. Беше заключила вратата, беше издигнала стена, която да я предпази, беше го оставила да се отдаде на яростта си.
Отнесе се с него така, както се беше отнасяла към всички останали мъже в живота си. Скри се зад хладната, сдържана и непроницаема фасада, оставяйки го да стигне до крайност.
Той осъзна, че му се искаше тя да беше реагирала по някакъв начин. Да беше се развикала или разплакала, или да беше го ударила с малките си юмручета. Предпочиташе всичко друго, но не и това хладно отстъпление.
Беше ядосан и тя беше виновна. Колби търсеше схватка, а тя отказа да се включи. Това го вбеси точно толкова, колкото и истинската причина за гнева му.
Колби взе и последния остър завой по Ривър Роуд с джипа си, намали скоростта и навлезе в равнината част за паркиране пред водопада „Окованата жена“. Изключи двигателя рязко и остана с ръце върху кормилото и поглед вперен в пенещата се вода, която се стичаше надолу по скалите.
Тя нямаше право да представя Брандън на старата вещица.
Според Брандън очевидно самата Маргарет Фулбрук беше устроила срещата, но Колби знаеше, че е можело да бъде предотвратена. Просто Даяна и Брандън е трябвало да направят завой на сто и осемдесет градуса, да се върнат в джипа и да потеглят. Но не, Даяна спокойно ги представила и изпратила Брандън на кафе с баба си.
Синът му пил кафе за старата вещица. Колби все още не можеше да го повярва. А Даяна през това време спокойно си пазарувала, докато Брандън и Маргарет Фулбрук били сами. Беше прекалено. Пряко всякакви граници.
Ами ако Хари беше ударил Брандън? Вярно, че Колби беше обучил Брандън да се защитава, но момчето никога не беше попадало в истински уличен бой.
Хари беше муден, но злонамерен и силен. Само едно попадение и Брандън щеше да бъде повален. Ами ако Даяна се окажеше в средата на такава схватка? Не съвсем невероятна ситуация, тъй като тя може би щеше да се опита да ги спре. И щеше сериозно да пострада.