— Брандън.
Той не отговори и Робин се обърна към Даяна:
— Само ти си виновна. Брандън щеше да се ожени за мен, ако ти не беше се намесила. Ти провали всичко.
Даяна импулсивно направи крачка напред и сложи ръка на рамото на младата жена. Робин отривисто я отблъсна, но после с плач се строполи върху рамото й.
Дълго след като Робин беше избърсала сълзите си, Даяна се обърна и видя Колби мълчаливо да стои в дърветата зад тях. Без да продума той ги поведе към къщата.
— Глава дванадесета на „Шокиращата долина“ — обясни Колби час по-късно, докато двамата с Даяна седяха сами на входната площадка и ядяха сандвичи с риба тон. — Донъли става посред нощ и пада в купчина мръсотии от прясно изкопан гроб. Предполагам Робин не е могла да намери прясно изкопан гроб и е решила да мине с боклук.
— Не съм стигнала до там — призна Даяна. — Все още съм на глава десета. Бедното момиче. Има големи проблеми.
— Те са си нейни, а не наши и определено не на Брандън. Тя се опитваше да го използва.
— За да избяга от деспотичното си семейство.
— Всеки си има нещо, от което да бяга — хладно отсече Колби. — Отнема известно време, докато човек разбере, че единственият начин да избягаш от нещо, е да се освободиш. Не можеш да използваш другите, за да вършат мръсната работа вместо теб.
Даяна се съсредоточи в сандвича си.
— Предполагам, че е така. Въпреки това, ми е жал за нея.
— След всичко, което ти стори? Та тя умишлено се опита да те тероризира, скъпа. Според книгата ми тя не заслужава никакво съчувствие.
— Понякога си много жесток, Колби.
Той се намръщи и захапа голяма хапка от сандвича си.
— Не ме карай да съчувствам на тази малка уличница.
Даяна реши да не подема темата. Знаеше, че лоялността на Колби имаше граници, но беше и твърде ожесточена. Синът му беше за него много по-важен от някаква си невротична тийнейджърка, която си въобразяваше, че бракът е билет за свободата. Даяна си мислеше на кое ли място беше в списъка на приоритетите на Колби. Трябваше да знае, защото нещо й подсказваше, че съвсем скоро щеше да й се наложи да вземе важно решение.
— Брандън ще се връща ли довечера?
— Каза, че ще се връща. Два часа до Портланд, оставя Робин и два часа обратно. Трябва да е тук към седем.
— Как мина срещата ти с Джил Торп?
— Може би ще ги поканя със съпругата му на вечеря някой ден. Става ли?
Даяна се усмихна.
— Разбира се.
Колби замълча за миг и замислено взе да дъвчи.
— Не бил чул нищо за тези номера.
— Има логика, след като зад тях стои Робин. Тя не познава никой в града и следователно не е споделила с никой от местните хора.
— Да.
Даяна леко се намръщи.
— Колби, нещо не е наред ли?
Той поклати глава.
— Всичко е наред вече. Единственото нещо, което ме човърка, е че Робин се измъква безнаказано.
— Тя не гледа на нещата по този начин. Тя търсеше брак, но по най-неподходящия начин, и изгуби шансовете си пред Брандън.
— Слава Богу.
Брандън пристигна малко след седем. Колби хвърли един поглед към изпитото лице на сина си и тръгна към кухнята. Отвори хладилника, извади стек с шест бири и се върна във всекидневната.
— Искаш ли да излезем да седнем на входната площадка за малко? — попита сина си.
Брандън изглеждаше измъчен. Кимна и се изправи. Даяна се намести на дивана и взе „Шокиращата долина“.
— Вие двамата излезте — непринудено рече тя. — Аз ще приключа с книгата, дори и да умра.
Колби й се усмихна вяло. Помисли си, че тази жена наистина беше проницателна. Нямаше нужда да й се обяснява. Знаеше, че точно сега той искаше да говори насаме с Брандън.
На входната площадка беше свежо, но не и хладно за две мъжки момчета, които разполагаха с шест бири. Колби отвори две кутии и подаде едната на сина си.
— В живота на мъжа има моменти — започна Колби, — когато единственото нещо, от което най-много има нужда на света, е бира.
— Да.
— Тежко ли беше пътуването обратно към Портланд?
— Да. Много я нараних.
— Но и тя те нарани толкова.
— Тя се оказа не такава, за каквато я мислех. — Брандън изглеждаше стреснат. — Винаги е изглеждала толкова сладка и безпомощна. Не можех да повярвам, че именно тя тича от къщата на Даяна днес. Чудя се как ли Даяна се е сетила за Робин.
— Даяна е с бърз ум.
— Робин обвинява нея, че всичко се е провалило. Но вината си е моя, нали?
Колби поклати глава.
— Ти промени решението си да се жениш. Всеки има право на това. Затова е добре, човек да си даде време. Да можеш спокойно да избираш, докато си напълно сигурен какво искаш.