Когато отвори стъклената врата бе поразена от напрежението във фоайето, което я връхлетя като приливна вълна. Тишината беше неестествена. Няколко човека стояха така неподвижни, все едно бяха заковани за пода. Вместо да обменят клюки и впечатления за времето, както обикновено, те мълчаха и гледаха отнесено това, което се разиграваше пред очите им.
Колби тъкмо се извръщаше от гишето с куп писма в ръка. Той погледна към вратата и видя Даяна. За миг закова прелестните си сиви очи, но след секунда насочи вниманието си към Маргарет Фулбрук, която беше застанала точно на пътя му.
— Хари ми каза, че ще се върнеш това лято, Колби Савагар. — В гласа на госпожа Фулбрук прозираше властния тон на жена, която цял живот е командвала другите и положението наоколо. Почти на седемдесет тя демонстрираше ледена, непреклонна гордост. Косата й беше вдигната в царствен кок, а кафявите й очи пробождаха. — Отначало не бях склонна да повярвам. Но после си спомних, че никога не ти е липсвало дяволско самообладание.
Колби смразяващо погледна възрастната жена.
— Понякога ми оставаше само самообладанието. Извинете, госпожо Фулбрук. Чакат ме.
— Кой? Онази Прентис ли? Съжалявам я. И за нея дочух. Тя наясно ли е що за човек си ти?
— Не, но и вие не сте наясно — отвърна Колби със смекчена суровост.
— Копеле — изсъска госпожа Фулбрук.
— Не сте първата, която изказва такова предположение и сигурно няма да сте последната. Но със сигурност, не можете да кажете такова нещо за сина ми, нали? Всъщност, ако изобщо някога чуя да казвате каквото и да е за сина ми, ще…
— Добро утро, Колби. — Даяна отлепи с усилие крака от пода и се приближи с най-общителната си усмивка, сякаш не беше чула нито дума. — Чудех се дали ще те видя тук днес. Щях да ти позвъня по-късно, за да ти напомня за онова пътешествие до водопада, което ми обеща. — Тя насочи усмивката си към пощенската служителка зад гишето, която наблюдаваше сблъсъка със зяпнали уста. — Имаш ли нещо за мен днес, Бърнис? Бързам.
Бърнис затвори уста, а погледът й се стрелкаше от Колби към госпожа Фулбрук, и към Даяна.
— Само това писмо. — И тя й го подаде през гишето.
— Благодаря. — Даяна хвърли поглед към познатия мъжки почерк и пусна плика в чантичката си. Спокойно хвана Колби под ръка, усещайки в мускулите му напрежение и готовност за битка. После се усмихна към мрачното лице на Маргарет Фулбрук. — Нали ще ни извините? От няколко дни Колби ми е обещал този малък излет. Приготвила съм обяд и всичко останало.
— И ти като дъщеря ми си голяма глупачка. Но поне не си млада и невинна девойка. Имаш вид на достатъчно възрастна, за да правиш свои собствени грешки. И запомни думите ми, всяка жена, която се забърка с Колби Савагар, после горчиво съжалява. — Госпожа Фулбрук се обърна и се измъкна с отвращение от фоайето.
Инстинктивно Даяна поведе Колби по следите на възрастната жена. Трудно щеше да инсценира края на сцената, ако предполагаемите жертви не приемаха нещата сериозно. Даяна искаше да е сигурна, че никой в пощата не предположи, че Колби прие присърце тази сцена.
— Днес ще е горещо — разговорчиво отбеляза Даяна, докато водеше Колби през въртящите се врати. — Мислех си да взема банския си костюм за нашия пикник. О, добре е да взема малко чипс от магазина.
Тя млъкна, когато излязоха навън сред топлината на яркото утро. Мъжът в кадилака излезе бавно и замислено, за да помогне на Маргарет Фулбрук да се настани на седалката. Когато шофьорът хвърли на спътника й злъчен поглед, Даяна насочи вниманието си в противоположната посока.
— Добре — обади се тихо Колби, когато наближиха черния джип. — Спасителната операция свърши. — Той се подиря на бронята и с длан потупа купчината писма. — Трябва ли да ти благодаря?
Даяна сложи ръка над очите си и видя кадилака да напуска паркинга.
— Предполагам, че зависи от това крайно нужно ли ти беше спасение.
— Достатъчно нужно. Преди двадесет години имах разпра със старата вещица. Отвикнал съм. Но смятам, че ако се наложи мога да надвия Хари. Наистина е напълнял. Изглежда по-бавен от всякога.
— Хари е шофьорът, нали?
— Хари Гедж е момчето за всичко на Маргарет Фулбрук. Прави всичко, каквото му каже. — Колби изгуби интерес към онези двамата. — Сериозно ли говореше за пикника или беше само прикритие в спасителната операция?
Даяна си пое дъх и се стегна.
— Зависи от това, дали Маргарет Фулбрук наистина ти е тъща или това не е вярно.
Колби язвително вдигна вежди.
— Кой побърза да ти напълни главата?
— Еди Спунър от бензиностанцията — призна Даяна.