Биеха младежа, когото беше забелязал на съседната седалка. Същият недоволен гимназиален куотърбек, сърдит на целия свят. Върху красивото му лице се стовари кроше, което попадна върху вече отеклата лява буза. От носа му течеше кръв, а опитите му да се отскубне бяха безуспешни. Той риташе, плюеше и ругаеше, но нападателите го държаха здраво. Главният бияч се изсмя и заби тежък ритник в слабините му. Бившият куотърбек се преви на две.
Добре, стига толкова.
Стоун скочи и се спусна напред. Пръстите му склещиха китката на бияча, замахнал за поредния удар. Дръпна го рязко и едва не го събори на пода.
Младежът се извърна към него и гневът му бе заменен от насмешка.
Беше поне десет сантиметра по-нисък от Стоун, но четирийсет години по-млад и двайсетина килограма по-тежък.
— И ти ли си го просиш, старче? — изсумтя той, вдигна юмруци и затанцува около него. Шкембето му се разтресе, месестите му ръце се размятаха, а железата, с които бяха накичени, задрънкаха. Стоун с мъка сдържа усмивката си.
— Пуснете го и всичко ще бъде наред.
— Копелето лъже на карти! — извика един от останалите, хвана куотърбека за косата и рязко го дръпна. — Лъже на покер!
— Мисля, че му дадохте добър урок. А сега го пуснете.
— Кой си ти, че да раздаваш заповеди? — изръмжа дебелакът със стиснатите юмруци.
— Хайде да спрем дотук. Ступали сте го здравата.
— Ама теб не сме.
— Опитвам се да успокоя нещата, нищо повече — отвърна Стоун и очите му пробягаха по лицата на останалите пътници във вагона, предимно възрастни хора. — Стреснахте всички.
— Не ни пука за хората! — Дебелакът заби показалец в гърдите на Стоун. — А ти, старче, ще се извиниш за безпокойството и ще се върнеш на мястото си, ако искаш да не пострадаш. Иначе ще сритам и теб. А може би пак ще го направя, защото не ми харесваш. Кво ще кажеш?
Нервите на Стоун бяха доста опънати след тежкия ден, а фактът, че тези хлапаци не го оставиха да дремне, беше като капак на всичко.
— Сам ли или ще ти трябва помощ от тези приятелчета?
— О, сам, дядка — усмихна се онзи. — И за да отложа малко ритниците, мисля да използвам поне едната си ръка.
След тези думи замахна и Стоун бързо отмести глава.
— Охо, дядката може да танцува! — разшири се усмивката на шишкото. — Бива ли те в танците, старче? — Кракът му се стрелна напред, но Стоун успя да го сграбчи и го стегна в желязна хватка.
Жълтото му лице почервеня от напрежение и той заподскача на един крак.
— Пусни ме! Пусни ме, защото лошо ти се пише!
— Имаш само още един шанс — хладно го предупреди Стоун.
Хлапакът замахна с юмрук, но не улучи.
За разлика от рамото на Стоун, което го фрасна в слепоочието. Десният му пестник се стовари право в носа на дебелака, размазвайки хрущяла му. Хлапакът се свлече на пода и започна да скимти.
Другите двама пуснаха куотърбека и се нахвърлиха върху Стоун. Първият падна като подсечен, получил премерен ритник в слабините и силен удар с глава. Другият изобщо не видя юмрука, който потъна в корема му, а после се стрелна нагоре и помля ченето му. Той рухна на пода до приятелите си, превит на две и стиснал с длани лицето си.
— Какво става тук, по дяволите?
Стоун се обърна. По пътеката тичаше закръглен кондуктор. Държеше портативна радиостанция и клещи за перфориране на билети, а фуражката смешно подскачаше на главата му.
Преди Стоун да отвори уста, единият от хлапаците се надигна и изкрещя:
— Този ни нападна!
Пътниците изведнъж се оживиха и започнаха вкупом да обясняват какво се е случило. Разнесе се неразбираема глъчка.
Кондукторът огледа тримата младежи на пода, после се обърна към Стоун.
— Само вие сте на крака. Наистина ли ги нападнахте?
— Не, просто се защитих от тях. — Ръката му махна към нещастния бивш куотърбек, който беше седнал на пода и бършеше кръвта от носа си. — Бяха хванали това момче и го налагаха, защото мамело на карти. Опитах се да ги спра, но те се нахвърлиха върху мен.
— Добре — кимна кондукторът. — Дайте ми някакъв документ за самоличност.
— Ами техните? — направи учудена физиономия Стоун. — Аз бях само добрият самарянин. Можете да попитате всички наоколо.
— И това ще стане. Започвам с вас, а после ще обърна внимание и на останалите. Да имате нещо против?
Стоун нямаше желание да показва личната си карта. Данните от нея със сигурност щяха да влязат в рапорта на кондуктора и може би щяха да стигнат до очите на онези, които го издирваха. Да не говорим, че картата беше фалшива и нямаше да издържи на обстойна проверка.