— Защо не започнете и свършите с тях, а аз просто ще се върна на мястото си — предложи той. — По принцип нямам нищо общо с този скандал.
— Или ми показвате документ за самоличност, или ще се свържа по радиостанцията с ченгетата на следващата гара! — Кондукторът се обърна към младежите на пода. — Това важи и за вас!
Куотърбекът простена и изплю кръв.
— Момчето има нужда от медицинска помощ — побърза да каже Стоун, после се наведе и докосна рамото на младежа.
— Не ти ща проклетата помощ! — изръмжа той и блъсна ръката му.
Стоун се изправи.
— Мисля, че трябва да повикате лекар — каза загрижено той.
— И това ще стане, ако се наложи — кимна служителят на „Амтрак“. — Но сега искам личната ви карта, сър!
Този май няма намерение да се откаже.
Куотърбекът се изправи с олюляване и изръмжа:
— Слизам от тоя скапан влак още на следващата гара!
— Това си е ваш проблем — сви рамене кондукторът. — Всички можете да слезете.
— Коя е следващата гара? — попита Стоун.
Кондукторът му каза.
— Ако не покажете документ за самоличност, ще се свържа с полицията! — твърдо добави той.
Стоун се замисли за миг.
— А ако и аз сляза на следващата гара?
— Нямам нищо против — рече униформеният, но в очите му се появи подозрение, което не се хареса на Стоун.
Кондукторът се извърна към натръшканите хлапаци.
— Ставайте и сядайте на местата си! Само да мръднете, и ще влезете в ареста! Не се шегувам!
Работата беше на път да се оправи, но точно в този момент се обади онзи с шкембето.
— Искам да повдигна обвинение срещу тоя мръсник! — изскимтя той и посочи Стоун.
— А пък този сигурно ще поиска да повдигне обвинение срещу теб — отвърна кондукторът, сочейки куотърбека. После се извърна към Стоун. — Този човек също. Защото, доколкото разбирам, вие тримата първи сте го нападнали. Какво ще кажеш по въпроса?
Дебелият изсумтя, сви рамене и промърмори:
— Майната му. Да забравим всичко.
— Това е първата умна приказка, която чувам от теб. Следващия път гледай да не правиш скандали в моя влак! Ние от „Амтрак“ не си поплюваме.
След тези думи кондукторът се обърна и продължи към дъното на вагона.
Стоун се върна на мястото си, все още кипящ от гняв. Защо се беше забъркал, по дяволите? Сега се налагаше да прекъсне пътуването.
— Много сте смел — обади се жената до него. — Къде сте се научили да се биете така?
— Едно време бях скаут — разсеяно отвърна той.
— Скаут ли? — погледна го смаяно жената. — Шегувате се!
— По мое време скаутите бяха по-смели момчета, госпожо.
После на лицето му се появи лека усмивка.
— Много добре постъпихте — рече жената.
Усмивката на Стоун се стопи.
Не съвсем, защото се прецаках.
7
Кейлъб Шоу и Рубън Роудс бяха в мрачно настроение още преди появата на Алекс Форд в апартамента на Кейлъб. Но когато научиха последните новини, напълно се сринаха.
Кейлъб си сипа чаша шери и бързо започна да лапа мазен чипс — един от вредните навици, с чиято помощ бореше нервността. А такива навици притежаваше в изобилие.
— Още колко трагедии трябва да преживеем? — отчаяно възкликна той.
— Значи той е убил Симпсън и Грей? — подхвърли Рубън.
— Не го е обявил на всеослушание, но по всичко личи, че е така — кимна Алекс.
— Тези гадове си го заслужаваха — отсече Рубън.
— Но убийството си е убийство.
— А ти забрави ли какво му причиниха? Да са прекарали дори един ден в затвора? Не!
Алекс беше готов да спори на тази тема, както беше спорил с Анабел. Но благоразумието му все пак надделя.
— Къде е сега според теб? — попита Кейлъб.
— Бяга — въздъхна Алекс. — Няма да се учудя, ако федералните ти звъннат на вратата и започнат да задават въпроси.
— Аз не знам нищо! — отсече Рубън.
— Хубаво си помисли по този въпрос — предупреди го Алекс. — За лъжесвидетелстване ще ти лепнат няколко години, без да им мигне окото!
— Няма да кажа нищо, което да ги насочи по следите на Оливър! — тръсна глава Рубън. — Очаквам и от теб същото.
— Моето положение е малко по-различно — мрачно въздъхна Форд.
— Ти приятел ли си на Оливър, или не? Доколкото си спомням, той ти е спасил живота.
— Да, така е. Но аз му върнах услугата, ако случайно си забравил.
— А онзи медал, с който те наградиха за разбиването на голяма шпионска мрежа?
— Отлично разбирам какво искаш да кажеш, Рубън.
— Май не разбираш! — изръмжа едрият мъж и се изправи пред агента на Сикрет Сървис. Форд беше доста висок, но Рубън стърчеше над него. — Кажеш ли им нещо, което да ги насочи към Оливър, ти чисто и просто ставаш предател!