Дори мъжете, които седяха на същата пейка, не видяха мълниеносното движение, с което лакътят на Оливър Стоун потъна в тила на Менсън. Когато униформените изблъскаха Нокс и се изправиха пред масата, Стоун вече се беше изместил към далечния й край и с недоумение наблюдаваше развоя на събитията.
Изпадналият в безсъзнание Менсън беше изнесен на носилка. Дори най-дрогираните затворници в залата се усмихваха.
По-късно сутринта Нокс и Стоун излязоха на разходка в карето. Никой не ги беше заподозрял за инцидента с Менсън, въпреки че Стоун получи една палка по главата заради прекалено шумното си мляскане.
— Силно ли го тресна? — тихо попита Нокс.
— Достатъчно силно.
— Стилът ти решително ми допада.
Край тях се плъзна Дони, дарявайки ги с широка беззъба усмивка и вдигнат палец. Пазачите горе се разхождаха по стената и наблюдаваха затворниците с бинокли и малки телескопи, закрепени на неподвижни стойки. Пушките им мрачно проблясваха. Демонстрация на възпиращата сила. Облегнат на бетонната стена, Стоун се питаше какво ли ще направи онзи надзирател. И как ще го направи.
Изправен до него, Нокс продължаваше да сканира карето.
Един младеж с оранжев комбинезон дриблираше с топката. Висок, строен, със стегнато тяло. И чернокож като повечето обитатели на затвора. Топката описа парабола, отскочи от таблото и младежът я посрещна във въздуха с грациозна добавка. Движенията му бяха бързи и точни, без никаква дезориентация. Дони май беше споделил и с други тайната на шибаните моркови. Стрелбата се оказа неточна. Топката се удари в ринга и отскочи към синята линия. Младежът се втурна след нея, а сърцето на Стоун пропусна един такт.
Но още преди да прекоси линията, чернокожият играч се сблъска с друг затворник. Телата им рухнаха на цимента, после бавно се изправиха. Намираха се малко отвъд синята черта. Зави сирена, снайперистите на вишките се прицелиха. Екна изстрел, но от друга посока. Пазачите започнаха да се озъртат.
В следващия миг един от затворниците нанесе силен удар на човека до себе си и той рухна с окървавен нос. Разнесе се нов изстрел, последван от пронизителния вой на сирените, към който се добавиха надзирателските свирки. Затворниците в средата на карето се разбягаха с ужасени викове. Двама надзиратели се опитаха да ги спрат, но бяха прегазени от тълпата. Фуражките и палките им бързо изчезнаха под стотици нозе.
Стоманени пръсти стиснаха китките на Стоун и Нокс.
— Обратно в килията, бързо! — заповяда тенекиен глас.
Само за миг Стоун успя да зърне лицето на възрастния надзирател — същият, който му беше кимнал. Той трескаво ги блъскаше към един от входовете на сградата.
Минаха покрай група зяпачи, която се беше оттеглила до стената и наблюдаваше развоя на събитията. Сред тях беше и ухиленият до уши Дони, който шумно насърчаваше побойниците.
Юмрукът на Нокс се заби в лицето му. Славният Дони, убиец на три невинни деца, рухна като подсечен на бетонната поляна.
— Ей на това аз му викам отговорност! — възкликна агентът и продължи след Стоун.
Озоваха се във вътрешността на сградата. Надзирателят ги побутна нагоре по стълбите. Не след дълго влязоха в малка стая. Вратата щракна зад гърба им.
— Обърнете се!
Двамата се подчиниха.
Униформеният сръчно им щракна белезниците и веригите на глезените, след което ги завъртя към себе си.
— Не разполагаме с много време. Джош Кумс беше най-добрият ми приятел. Чух, че си помогнал на Уили.
— Вярно — кимна Стоун. — Но за съжаление той е мъртъв, Боб също. Сигурно си научил новината за взривената каравана.
Надзирателят кимна.
— Имаш ли представа защо?
— Дрога — отвърна Стоун и му предложи съкратената си версия за развоя на събитията, продължила не повече от трийсет секунди. — А Джош е бил убит, защото също е разкрил схемата.
— И аз си помислих нещо такова — призна човекът. — Чувам и виждам разни неща, но няма как да ги докажа. В едно обаче съм сигурен — вие двамата не сте прехвърлени тук от други затвори.
— Колко души от персонала мислят като теб?
— Двама-трима, не повече. Останалите Тайри ги държи в джоба си.
— Аз работя в ЦРУ, казвам се Джо Нокс — намеси се агентът. — Трябва незабавно да се свържеш с човек на име Маршъл Сондърс и да му обясниш къде съм. Телефонът му е… — Замълча и закова очи в лицето на Стоун. — Кажи му, че съм сам…
— Няма да ти позволя това! — тръсна глава Стоун.
— Я стига! Много неща преживяхме заедно! Ти ми спаси живота!
— И двамата познаваме Хейс — въздъхна Стоун. — Ако разбере, че си го предал, следващата ти спирка ще бъде някоя килия за изтезания в Афганистан, но едва ли ще си от хората, които водят разпитите. Затова е най-добре да се върнеш при семейството си. И да изживееш остатъка от живота си по своите, а не по неговите правила.