Выбрать главу

— Доколкото разбрах, ти си бил много добър в работата си. Защо ЦРУ се е обърнало срещу теб?

— Годините си вървяха — сви рамене Стоун. — Ожених се за Клеър, роди ни се дете. Това беше най-хубавото нещо в живота ми. Не ми се ще да преувеличавам, но пред очите ми се разкри един наистина нов свят. След което реших, че е време да изляза от играта. Вече не бях в състояние да натискам спусъка, Нокс. Не понасях собствената си воня. Не можех да прелетя половината свят, за да пръсна мозъка на някой нещастник, а после да се прибера у дома, да прегърна момиченцето си и да целуна съпругата си. Просто не можех!

— А това не им хареса, така ли?

— Хора като тях са убедени, че когато притежават някого, то е завинаги. И може би са прави.

Стоун пак приседна на пода, опря глава в стената и затвори очи.

— Ще ти помогна, Оливър! — прошепна Нокс. — Заклевам се, че ще ти помогна!

— Помогни на себе си, Нокс. За мен вече е късно. Ще получа точно това, което съм заслужил.

73

Компанията отиде да дремне за час-два в дома на Тайри, отстоящ на три километра от центъра на Дивайн. Той се оказа дървена къща със скромни размери, построена на високо и проветриво място с голяма ливада отзад.

Домакинът направи кафе в огромна кана, а за закуска предложи каквото имаше. Очите му бяха зачервени и подпухнали.

— Извинявам се за скромните провизии, но рядко посрещам гости — притеснено промълви той.

— На мен тези провизии ми са напълно достатъчни — избоботи Рубън, стиснал с две ръце огромната чаша със силно кафе.

От кратката визита в имението на Аби разбраха какво се е случило. Входната врата беше разбита, а мебелите преобърнати. Човекът на шерифа седеше на пода с окървавено лице и това беше всичко. Никаква представа за самоличността на хората, отвлекли Аби. Шерифът включи радиостанцията си и издаде заповед за издирването й, но резултат все още нямаше. Шансовете за благополучното й завръщане намаляваха с всеки изминал час.

— Как не се сетих по-рано! — виновно каза Тайри.

— Нали си изпратил човек да я пази — опита се да го успокои Анабел.

— За съжаление Ърл не го бива в подобни ситуации, но не разполагах с друг човек — поклати глава шерифът. — Ако с нея се случи нещо… — Сведе глава и една сълза капна на масата.

— Защо са я отвлекли според теб? — попита след проточилото се мълчание Алекс.

Тайри избърса очи и се покашля.

— Не спирам да си задавам този въпрос. Дани изчезна. Може би се страхуват да не направи нещо и за всеки случай отмъкват майка му. Момчето много я обича.

— Мислиш ли, че Дани има пръст в разпространението на дрогата? — попита Анабел.

— Не знам. Но фактът, че използват техния изоставен хамбар, ме навежда на подобна мисъл.

— Нали каза, че е напуснал града?

— Това стана след смъртта на Деби. Може би е решил да се откаже след убийството на приятелите си.

— Нещо ново около съдията? — попита Алекс.

— За моя голяма изненада той също е изчезнал.

— Значи е бил в играта и някой го е предупредил — рече Хари.

Тайри кимна.

— Преди време е бил съдия в Тексас, а след това е прекарал известно време в Южна Америка. Поне така ми е казвал.

— Там са добре запознати с организацията на наркотрафика.

— Така е — кимна шерифът. — Чел съм, че много хора в Тексас се занимават с пласирането на наркотиците, които идват от Мексико. Що се отнася до хапчетата с рецепта, те се добиват по два начина: чрез кражба или собствено производство.

— Кой би произвеждал подобни лекарства? — с недоумение попита Кейлъб.

— В Колумбия има лаборатории, които произвеждат тонове оксикодон и ги прехвърлят в Америка — поясни Алекс. — Разбира се, тези таблетки са зле пречистени, тъй като в мръсните нелегални цехове го няма контрола на модерните фармацевтични предприятия. И по тази причина те са много по-опасни.

Може би съдията е имал добри връзки там, но не му е понасял горещият климат. А когато се е натъкнал на тихия и заспал Дивайн, вероятно е решил да се покрие тук.

— Да предположим, че съдията е разполагал с каналите. Но дали брат ти има достатъчно връзки в големите градове, които да осигуряват пласмента?

— Осемдесет процента от затворниците идват от големите градове, като почти всички са осъдени за убийства или разпространение на наркотици. Скалата на смъртта е затвор, създаден специално за такива като тях. Положително има връзки.

— Но как се е сближил със съдията? Приятели ли са?

— Мозли посещава затвора веднъж в месеца, за да посредничи между управата и лишените от свобода. Когато ми го каза, аз едва не се разсмях.

— Защо?

— Брат ми не е от хората, които правят компромиси. Или му играеш по свирката, или заминаваш.