— Всичко зависи от твоите разкрития, Нокс. Нали знаеш как стават нещата?
— Грей и Симпсън са мъртви. Защо да им ровим кокалите?
— Защото трябва да знаем. А какво ще правим, след като знаем, вече е друга работа. Която няма нищо общо с теб.
Този човек умееше да поставя подчинените си на мястото им, както винаги.
— Значи се ровя до дупка — заключи Нокс. — Това ли искате да ми кажете, сър?
Хейс просто кимна.
Какво става, сепна се Нокс. Да не би този човек да подозира, че нося някакво записващо устройство? Де да имах този кураж!
В крайна сметка реши да не настоява за ясен отговор. В самолета положително пътуваше и някой от личните бодигардове на Маклин, който при съответната заповед нямаше да се поколебае да му осигури десеткилометров полет без парашут. Е, това вече е прекалено, каза си Нокс. Но беше сигурен, че не иска да провери дали наистина е така.
— Кажи как мислиш да процедираш.
— Разполагам с няколко насочващи следи. Предполагам, че директорът е вън от играта.
Имаше предвид шефа на разузнаването.
— Той едва ли ще ти бъде от полза — кимна Хейс. — Разузнаването започва от дома, но за съжаление неговият дом е празен.
Значи не ме подозира в таен запис.
— Ще започна с агентите на ФБР, разследвали взрива в къщата на Грей, плюс служител на Сикрет Сървис на име Алекс Форд — каза той. — А може би и „Трите шестици“.
— Какво за тях? — изгледа го Хейс. — Официално такова нещо никога не е съществувало.
На Нокс започна да му писва от игрите. Почтителността му към този човек все пак си имаше граници.
— На няколко места в документите се намеква, че някой умишлено ликвидира членовете на бившия секретен отряд със знанието на Грей — намръщено рече той.
— Можеш да провериш тази нишка, но едва ли ще откриеш нещо — сви рамене Хейс.
— Ами секретната операция срещу руснаците преди години?
— Няма смисъл да се ровим в миналото. Това със сигурност би накарало някои от нас да се почувстват зле.
— Не ми помагате много, сър.
По устните на Хейс пробяга лека усмивка.
— Ако беше обратното, едва ли щяхме да те повикаме, Нокс.
— Аз не съм магьосник. Не мога да карам нещата да се появяват и изчезват.
— За изчезването сме се погрижили. Целта е да открием онова, което е останало, и да го накараме да изчезне. Какво ще кажеш за човека, с когото се е срещнал Грей в нощта преди взривяването на дома му?
— Прочутият кинорежисьор Оливър Стоун? — подхвърли с крива усмивка Нокс.
— Преди време е имал малка палатка в парка „Лафайет“. Останал е там повече от всички побъркани като него. Доколкото си спомням, на табелата пред палатката е имало надпис „Искам истината“.
— Търсел е истината точно пред Белия дом? — вдигна вежди Нокс. — Все едно да претърсваш синагога за скрити нацисти! Наистина ли мислите, че този човек играе някаква важна роля?
— Да. Най-вече защото сега не е там.
— Какво друго знаете за него?
— Недостатъчно. Именно по тази причина го смятам за важен.
— Разкопаният гроб в „Арлингтън“?
— Бях там, когато Картър Грей издаде заповедта.
— Каза ли ви защо?
— Той беше от хората, които издават заповеди, без да ги обясняват.
— Кой е бил в ковчега? Джон Кар или друг труп?
— Нито едното, нито другото. Ковчегът се оказа празен.
— Значи Кар може да е жив?
— Може.
— Бил ли е член на „Трите шестици“? От това, което прочетох във военното му досие, е видно, че е отговарял на всички условия.
— Приеми го като работна хипотеза.
— Тоест това е вероятната му връзка с Грей. Имате ли причини да вярвате, че Кар и Стоун са едно и също лице?
— Нямам причини да вярвам в противното.
— Но защо Кар би убил Грей, а вероятно и Симпсън?
— Малцина от отряда „Три шестици“ са приключили кариерата си благополучно. Вероятно Кар не е бил сред тях.
— В такъв случай е чакал твърде дълго, за да натисне спусъка. Освен това е посетил Грей в дома му. Дали няма някаква връзка с последвалото взривяване?
— Според нас не.
— Можел е да ликвидира Грей още по време на срещата им.
— Вероятно тогава още не е имал мотивация.
— А какво се е променило?
— Ти трябва да откриеш, Нокс. Според мен флагът и надгробният камък имат пряка връзка с разкопаването на гроба на Джон Кар.
Нокс се възхити на начина, по който Хейс очертава посоката на бъдещото разследване, но без да му внушава нищо.
— С това мога да се съглася — кимна той. — Но този човек явно е вършил всичко наопаки.
— Вероятно е имал своите причини. Искам периодични рапорти по обичайните канали. Но довечера ще чакам да ми се обадиш. Не се колебай, ако се нуждаеш от помощ. Ще направим каквото можем — в определени граници, разбира се. Вече споменах, че не всички сме на едно и също мнение. В днешно време консенсус в разузнаването се постига по-трудно, отколкото примирие между враждуващите секти в Ирак.