— Метадон ли?
— Някои хора закусват с мляко и сирене, но миньорите предпочитат разреден метадон. Поне тук е така. По-евтино е от смъркането на кокаин или боцкането. Освен това урината ти остава чиста и не си губиш разрешителното за работа в мините. — Дани посочи към малка витрина, сгушена между някакъв склад и магазин за дрехи. Явно големите търговски вериги като „Хоум Депо“ и „Уолмарт“ все още не бяха стигнали до затънтения Дивайн. — Това там е на мама.
Стоун спря поглед върху рекламната табела „При Рита: бар-ресторант“.
— Майка ти се казва Рита, така ли?
— Тц — тръсна глава Дани и се ухили. — Рита е предишната собственичка, но майка ми така и не събра пари, за да смени табелата. А после, когато вече можеше да си го позволи, реши да не си прави труда. И без табела хората знаеха, че заведението е нейно. Казва се Абигейл, но всички й викат Аби.
Извади ключ, отвори вратата на ресторанта и му махна да влиза.
— Тук ли живее майка ти?
— Не, но горе има стая с легло. Качи се да поспиш там.
— А ти?
— Имам малко работа. Трябва да се видя с едни хора, а и да се пооправя.
Ръката му се плъзна по носа и слезе надолу, към краката.
— Ще ходиш на лекар по това време?
— Не ми трябва лекар. Все едно, че е петък вечер, след поредния мач. Дреболии, които не бива да ти развалят живота. Лесно ще се оправя.
— Сигурен ли си, че мога да пренощувам тук?
— О, да. Аз ще се върна още преди мама да отвори и ще й обясня.
Стоун бавно се огледа. Дълъг бар от полиран махагон с високи столове пред него. Две стари маси за билярд в дъното, джубокс от 50-те години край стената. Пространството между тях беше заето от масички с карирани покривки и табуретки. Въздухът не миришеше на кръчма, а по-скоро на свеж лимон. По всичко личеше, че Абигейл Райкър поддържа идеален ред и чистота.
— Дали мога да си намеря някаква работа тук, Дани? — попита Стоун. — Напоследък нещо съм го закъсал с парите.
— Ще видя какво мога да направя.
Младежът го поведе към втория етаж. Две минути по-късно изтощеният Стоун се тръшна на тясното легло и потъна в дълбок сън.
След няколко часа се събуди от нещо твърдо и студено, опряно в бузата му.
Нещо, което привлече цялото му внимание.
Цевите на дванайсеткалибровите пушки обикновено привличат вниманието.
12
— Кой си ти, по дяволите?
Стоун не помръдна. Когато някой ти е наврял в лицето едрокалибрена пушка, резките движения не са препоръчителни.
— Вие ли сте Абигейл Райкър?
— Тук въпросите задавам аз.
Стоун забеляза как показалецът на жената се насочва към спусъка, а лицето й се смръщва.
— Името ми е Бен. Дани Райкър каза, че мога да подремна тук.
— Лъжеш! — заяви жената и показалецът продължи опасното си движение. — Дани замина.
— Току-що се върна — обясни Стоун. — Запознахме се във влака. Сби се с някакви момчета, а аз му помогнах. Контузен е и реши да се прибере за кратко. Аз просто го придружих.
Жената беше около четирийсет и две-три, дребничка и стройна, с тънки бедра — от онези, които не проявяват интерес към храната. В сплетената й тъмна коса проблясваха сребърни нишки. Имаше високи скули с опъната кожа. Красиво лице със зелени очи, които в момента хвърляха гневни мълнии.
— Много ли са го били? — рязко попита тя.
— Не. Един-два отока има, нищо повече. Махнете тази пушка. Ако случайно натиснете спусъка, моите поражения ще бъдат значително по-тежки от неговите.
Жената отстъпи крачка назад, но цевта продължаваше да сочи в една точка между пода и главата на Стоун.
— Каза, че си му помогнал. Защо?
— Бяха трима срещу един, което ми се стори несправедливо. Имате ли нещо против да се изправя? Гърбът ми започва да се схваща.
Тя отстъпи още назад, а Стоун стана и се протегна. Секунди по-късно по стълбите изтрополиха крака и в стаята се появи Дани Райкър. Сцената му се изясни мигом и на красивото му лице с отекла буза се появи усмивка.
— Виждам, че вече сте се запознали.
— Ами да — промърмори Стоун, без да сваля очи от пушката. — Събуждането беше много приятно.
Майката беше видимо объркана.
— Какво, по дяволите, става, Дани? — овладя се тя с цената на известни усилия. — Дълго време се заканваше да се махнеш, накрая го направи и ме съсипа. Изплаках си очите, а сега изведнъж отново си тук. — Цевта се надигна към Стоун. — Но този човек казва, че е за кратко.
— Само се отбих, мамо. Нещата малко се пообъркаха.
— При теб нещата винаги се объркват. — Цевта най-после се наклони към пода. — Този човек твърди, че ти е помогнал при някакво сбиване. И като гледам лицето ти, май казва истината.