— Кейлъб просто е сбъркал — обясни Рубън. — Искал е да каже първата врата вдясно, но вече беше късно да те предупредим. Опасявахме се, че мобилният ти телефон се подслушва.
— За тази цел е нужна съдебна заповед — обади се Анабел.
— Да бе, как не! — нервно отвърна Рубън.
— Той е прав — каза Алекс и погледна към Анабел. — Аз съм федерален агент, което означава, че не разполагам нито с живота си, нито с мобилния си телефон.
— Извинявай за грешката, Алекс — засрамено промълви Кейлъб. — Бях доста нервен, не знам защо. — Очите му се спряха на Рубън и в тях проблеснаха гневни пламъчета. — О, сега си спомням. Изнерви ме Рубън, който ми се разкрещя по телефона, че ако не намеря подходящо място за среща, всички ще умрем и това ще бъде по моя вина!
— Не съм казал, че ще умрем, а само че ще прекараме остатъка от живота си зад решетките — сви рамене едрият мъж. — Почти по твоя вина.
— Как стигна до това заключение? — попита Анабел.
— Онзи тип Джо Нокс вече се е срещнал с Кейлъб.
— И какво? Откъде знаеш, че съм му казал нещо?
— Знам, приятелю. Ти ще си изпееш всичко, дори ако те притисне невръстна скаутка.
— Нямаме време — изправи се Анабел. — Значи Нокс е разпитвал мен, Алекс и Кейлъб.
— Ходил е в склада да търси и мен, но за късмет си бях взел почивен ден — добави Рубън.
— По телефона спомена, че Оливър се е свързал с теб — напомни му Алекс.
— Не пожела да ми каже откъде се обажда — продължи Рубън и ги запозна накратко със съдържанието на разговора. — Помоли да ти предам, че ти е признателен, задето си изгорил писмото му.
Алекс бавно кимна, но не каза нищо.
— Възможно ли е да се проследи обаждането му до Рубън? — попита Кейлъб.
— Изключено — поклати глава едрият мъж. — Мобилният ми телефон е на доста необичаен договор. Малко заобиколен…
— С една дума, крадеш чужди минути — тържествено обяви Кейлъб.
— И така може да се каже. Използвам услугите на приятел, на когото вярвам. Голям професионалист в тази област, няма начин да го пипнат.
— Мисля, че трябва да сравним записките си за това, което ни е казал Нокс — предложи Анабел. — Така ще получим представа къде сме.
Алекс започна пръв, последван от Анабел и Кейлъб. Когато приключиха, думата взе Рубън.
— Поднасям ти своите извинения, Кейлъб — обяви той. — По всичко личи, че си запазил самообладание.
— Ами… благодаря — троснато каза федералният библиотекар.
— И така, Нокс знае, че Оливър е Джон Кар — рече Алекс. — Знае и с какво се е занимавал в ЦРУ. Знае, че той е убил Симпсън и Грей. И е решен да го гони до дупка.
— Чрез нас — добави Кейлъб. — Слава богу, че няма как да се случи.
— Рано е да благодариш на бога, Кейлъб. Той знае къде сме, знае и че сме приятели на Оливър. Положително ще се възползват.
— Как?
— Като средство за натиск — сухо обясни Анабел. — За да го принудят да се предаде.
— Какво?! — извика Кейлъб. — Да ни използват за стръв? Абсурдно! Ние сме граждани на Съединените щати, а Нокс е държавен служител!
— Този факт не е бил от значение дори през петдесетте — поклати глава Алекс. — Той е държавен служител с ясно определена задача: да залови Оливър. И докато я изпълнява, ние си оставаме мишени.
— Това означава ли, че всички трябва да минем в нелегалност? — попита Анабел.
— Лично за мен е невъзможно — каза агентът. — Но ти със сигурност можеш да се заровиш в най-дълбоката дупка, Рубън също. Какво е положението при теб, Кейлъб?
— Защо Оливър ни постави в такава невъзможна ситуация? — простена библиотекарят.
— Не е имал друг избор — отговори Рубън. — Ако разсъжденията ни са правилни, той е гръмнал две ВИП персони в един и същ ден. След такава акция не можеш да си пиеш кафето и да чакаш да ти заблъскат с приклад по вратата.
Кейлъб поклати глава.
— Сигурен съм, че ако Оливър наистина ги е убил, не е оставил никакви улики — рече той. — Ако не броим писмото.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите? — възкликна Рубън. — Никой няма намерение да го съди. Пипнат ли го, ще изстискат от него каквото могат и ще му пръснат мозъка! Той е убивал по заповед на правителството и е бил принуден да мине в нелегалност, защото Грей и Симпсън са го прецакали и са искали да се отърват от него. — Беше се втренчил в Алекс. — Крил се е в продължение на трийсет години. После убиха Милтън. Не забравяйте какво ни каза Хари Фин: Симпсън е признал, че лично е заповядал Оливър и семейството му да бъдат ликвидирани. Ако някой е имал причина да убива някого, това е Оливър. Майната му на закона!
— Значи се страхуват от информацията за някогашни операции на правителството и искат да му затворят устата — каза Кейлъб.