— Да. Значи Оливър го е познавал още оттогава?
— Предполагам. Ако и той е работил за ЦРУ. Но не разполагам с никакви доказателства.
— Оставете доказателствата на мен. Говори ли ви нещо името „Три шестици“?
— Веднъж го чух от устата на Оливър, но той така и не обясни какво означава.
— Вярвам ви.
— Той беше достоен човек. Помогна за разбиването на голяма шпионска мрежа, за което получи благодарствено писмо от директора на ФБР.
— Браво на него. А според вас защо е убил Симпсън и Грей?
— Нямам никакви причини да вярвам, че го е направил.
— Стига, Сюзан, или както там се наричате. Вие сте умна жена. Знаете, че Стоун и Кар са едно и също лице. Този човек се е укривал в продължение на трийсет години.
— А защо се е укривал, ако наистина е така?
— Вие ми кажете.
— Може би защото са го издирвали.
— Кой?
— Хора, които са искали смъртта му.
— Той ли ви го каза?
— Веднъж спомена, че има някои служби, които не можеш да напуснеш, дори и да го искаш. Или работиш за тях, или умираш.
Тези думи зашлевиха Нокс като силна плесница, но той успя да запази самообладание. Самата истина.
— Да допуснем, че е бил агент на „Трите шестици“, който е пожелал да напусне. Но те не са били съгласни, така ли?
— Знам, че е бил женен и е имал дъщеря, които отдавна са мъртви.
Нокс изправи гръб на седалката и вкопчи пръсти в кормилото.
— Намеквате, че са били убити от хората, които го преследват?
— Не знам. Може би.
Нокс поотпусна пръсти, извърна глава към шумния трафик по Пенсилвания Авеню и неволно си помисли за своите деца. Може би щеше да се окаже, че синът му е на по-сигурно място в Ирак, отколкото дъщеря му във Вашингтон. Беше жестоко и вцепеняващо хрумване.
— Вие имате ли семейство? — поинтересува се Анабел.
— Какво друго можете да ми кажете? — рязко попита той. — За последните ви дни заедно? Някаква идея накъде е тръгнал?
— Ако наистина е убил Грей и Симпсън, те положително са го заслужавали.
— Не ви питам за това! Между другото, подобни приказки могат да ви вкарат в затвора!
— Аз дължа живота си на Оливър.
— Но не и аз!
— Когато го откриете, ще го ликвидирате, нали?
— Аз съм служител на федералното правителство, не наемен убиец!
— Това означава ли, че ако го заловите, ще бъде изправен пред съда?
Нокс се поколеба.
— Не мога да кажа. Много зависи от него.
— Така и си помислих.
— Става въпрос за убиец, мис Хънтър.
— Не, става въпрос за мой приятел, когото са притискали нечовешки.
— Откъде сте сигурна?
— Познавам го. Той така е устроен. Бил ли е способен на насилие, на убийство? Да, със сигурност. Но дали е хладнокръвен убиец? Не!
— Моята информация сочи точно обратното.
— Значи информацията ви е погрешна.
— Откъде сте толкова сигурна?
— Имам предчувствие.
— Аха, предчувствие. И това е всичко?
— Да. Същото предчувствие ми нашепва, че тази задача не ви е по сърце. Обзалагам се, че имате семейство и мечтаете за пенсия. Но някой насила ви е въвлякъл в тази гадост и в момента се питате коя от двете страни ви прави на глупак.
Истинско изпитание за железните нерви на Нокс, който обаче дори не мигна пред това смайващо точно наблюдение.
— Ако нямате какво друго да ми кажете, ще ви върна обратно.
— Заплашва ли ме нещо?
— Обещавам, че ще сте първата, която ще го разбере.
Върнаха се в Джорджтаун и Анабел слезе от роувъра. Преди да затвори вратата, го чу да казва:
— При такава ситуация всеки трябва да си пази гърба, мис Хънтър.
Колата му потегли.
Анабел се сгуши в палтото си и проследи с каменно лице пикала на Рубън, който пое след Джо Нокс.
Лисицата вече се беше превърнала в плячка.
Минута по-късно край тротоара спря раздрънкана „Нова“ с гърмящ ауспух. Зад кормилото седеше Кейлъб. Анабел се качи и колата потегли в обратна посока.
Погледите им се срещнаха.
— И нас ни следят, да знаеш — каза тя.
— Това е новината на живота ми — отвърна той, без да му трепне гласът.
28
Стоун тичаше по глинестата пътека, широка колкото разстоянието между гумите на камион. В тъмнината изплува продълговат силует. Оказа се голяма каравана, отдавна престанала да бъде превозно средство, тъй като на мястото на колелата й имаше бетонни блокчета. Крясъците идваха от нея. Покрай Стоун се мяркаха и изчезваха ръждясалите скелети на отдавна изоставени коли и камиони. На места виниловата обшивка на караваната беше откъртена, а няколко железопътни траверси служеха за стълбичка пред вратата. Стоун ги преодоля с един скок и натисна бравата, но тя се оказа заключена. Крясъците се усилиха.