— Вярваме ли на този човек, Анабел? — попита Фин.
— Отначало не му вярвах, но сега не съм толкова сигурна. Изглежда, че с тази работа са го хванали натясно.
— Какво ще правим?
— Засега нищо. Стой си там и чакай. Може би ще имам нужда от помощта ти. Всъщност не аз, а Оливър.
— Дължа всичко на Оливър. Ще дойда където кажеш.
32
Стоун се надигна, измъкна колана на панталоните си и го хвана за катарамата. Другият му край увисна на няколко сантиметра от асфалта.
Непознатите го обкръжиха с вдигнати бухалки.
— Шансовете ти не изглеждат добри, татенце — викна единият от тях.
Миг по-късно той се озова на земята с окървавено лице. Заостреният край на колана го беше улучил в окото.
Докато раненият се мяташе и стенеше с ръце върху лицето си, единият от останалите направи крачка напред и замахна с всичка сила. Стоун светкавично отскочи встрани, а коланът му изплющя по бузата на нападателя и я разцепи. Онзи изрева от болка и отново му налетя, размахвайки бухалката като луд. Стоун успя да избегне безразборните удари, с изключение на един, който попадна върху ръката му. Коланът се изплъзна от пръстите му, но той се хвърли напред и светкавично замахна към крака на нападателя със здравата си ръка. Улучи го под коляното и го повали на земята, а вторият удар в основата на тила го остави неподвижен.
Третият нападател хвърли бухалката си и побягна. Стоун грабна тази в краката си и я запрати след него. Бухалката свирна във въздуха и се заби в гърба на беглеца. Той изкрещя от болка и се стовари на асфалта, но в следващия миг отново беше на крака и продължи да бяга. Стоун понечи да се втурне след него, но стоновете на Дани го спряха. Пикапът изрева и започна да се отдалечава.
— Дани, Дани! — наведе се над младежа той. — Чуваш ли ме?
Огледа се. Единият от нападателите беше в безсъзнание, а другият продължаваше да се гърчи на земята. Ръката адски го болеше, а третият най-вероятно щеше да потърси подкрепления.
— Можеш ли да ходиш, Дани?
Очите на младежа най-сетне се фокусираха върху лицето му и той кимна. Стоун му помогна да се изправи, въпреки изгарящата болка в ръката си. Прегърна го през кръста и го помъкна. Не след дълго стигнаха до караваната на Уили. Качи Дани в кабината на пикапа и хукна нагоре по стълбите. Бързо откри ключовете, скочи зад кормилото и рязко потегли.
В кабинета на доктор Уорнър нямаше никого и Стоун подкара към болницата.
Дани лежеше немощен на седалката до него. По лицето му имаше кръв, а едната му ръка стърчеше под неестествен ъгъл.
— Дръж се, скоро ще бъдем в болницата — опита се да го окуражи Стоун.
В отговор Дани изфъфли нещо.
— Какво?
— Обади се на майка ми.
Здравата му ръка бавно потъна в джоба и измъкна мобилен телефон. Стоун притисна кормилото между вдигнатите си колене, отвори капачето, откри името на Аби и натисна бутона.
Тя вдигна след няколко позвънявания.
— Ало?
— Аби, Бен е. Открих Дани. Някакви типове са го пребили с бухалки. Карам го в болницата, ела там.
Правеше й чест, че нито изписка, нито заплака. Единствените й думи бяха:
— Тръгвам веднага.
След по-малко от час Стоун отново се озова на болничния паркинг. Помогна на Дани да слезе и почти го занесе на ръце до спешното отделение. Малко по-късно миникупърът на Аби закова пред входа. Стоун я посрещна и я заведе при сина й, който лежеше на носилка пред превързочната.
Аби хвана ръката на момчето, а в очите й проблеснаха сълзи.
— Какво се случи, Дани? — прошепна тя. — Кой ти причини това?
— Обикновен инцидент, мамо — промърмори младежът. — Не се безпокой, ще се оправя. Получих няколко по-силни удара по време на петъчната тренировка.
— Инцидент? — озадачено попита Аби и погледна към Стоун, който поклати глава.
— Трябва да постъпи в отделението, за да му направим изследвания — каза дежурният лекар. — Може да има вътрешни кръвоизливи.
— Ще се оправи ли? — тревожно попита Аби.
— Трябва да му направим изследвания, госпожо. Бъдете спокойна, ще се погрижим за него. А след това ще ви уведомим.
Миг по-късно количката изчезна зад близката врата.
Аби леко се олюля. Стоун я прегърна през рамо и я поведе към чакалнята.
— Той каза, че било инцидент — прошепна тя.
— Нищо подобно. Нападнали са го три яки момчета с бухалки за бейзбол.
— Откъде знаеш?
Стоун не отговори веднага, тъй като му хрумна нещо. Единият от нападателите, които преби, му се стори познат. Направи опит да се сети откъде, но не му се удаде.
— Бен?
— Какво? А, да. Знам, защото същите хора нападнаха и мен, докато се опитвах да помогна на Дани.