Нокс погледна черно-бялата снимка на Клеър Майкълс, от която си беше извадил копие. А после се запита дали раната в гърдите на един сенатор от Алабама не съдържа късчета от снимка на същата жена. Ако беше хазартен тип, положително би заложил цяла купчина стодоларови чипове на предположението, че на снимката, залепена на сутрешния вестник в деня на убийството на сенатор Симпсън, е била Клеър Майкълс, съпругата на Джон Кар.
Е, добре. Фин очевидно беше казал истината. Убили бяха семейството на Кар, защото бе пожелал да напусне. Нокс не искаше да повярва, че неговата страна е постъпила така с човек, който й е служил вярно в продължение на десетилетия, но фактите сочеха именно това.
Стана и се насочи към кабинета си, претъпкан с книги. В момента преследваше човек, който е бил предаден от своите. Доказателствата, че убийствата на Грей и Симпсън са негово дело, бяха неоспорими. Нокс се взря в снимката на съпругата си, окачена на стената. Как би постъпил, ако откриеше, че тези двамата са убили Пати. Седна на стола и наведе глава. Не беше сигурен, че ще постъпи много по-различно от Кар.
На всичкото отгоре Джон Кар бе прецакан във Виетнам от същия човек, за когото работеше Нокс в момента. Героят от войната така и не беше получил заслуженото отличие. Войникът у Нокс не можеше да се примири с този факт. Все още не можеше да разбере защо Хейс бе осуетил награждаването на Кар с Медала на честта. Ако трябваше да гадае, щеше да каже, че вината е на Хейс, а не на сержанта, проявил храброст на бойното поле.
Така стигна и до най-важния въпрос: оттук накъде? Беше длъжен да продължи издирването. Но не беше сигурен как ще постъпи, когато откриеше този човек. Което означаваше само едно — вече се превръщаше в предател на Управлението, за което работеше. Да помогне на врага — това можеше да унищожи кариерата му, да го лиши от близката пенсия, да му коства свободата и дори живота.
Заради човек, когото никога не беше виждал, но когото вече познаваше по-добре от мнозина, които наричаше приятели.
Заслужаваше ли това Джон Кар?
Нокс нямаше отговор на този въпрос. Поне засега.
38
Аби и Стоун довършваха закуската. Той беше изгладнял и му личеше, докато тя почти не докосна храната.
Стоун погледна пълната й чиния и каза:
— Знай, че Дани ще се оправи.
— Засега да. Но не биваше да се връща.
— Наистина ли си го подтикнала да се махне само защото в града няма достойна работа за него? Самата ти разполагаш с достатъчно пари.
— Не става въпрос за пари. Дани и бездруго ненавижда начина, по който се сдобихме с тях.
— Те са убили съпруга ти, Аби. Нима е имало друг начин да получат възмездие? Няма как да вкараш една компания в затвора.
— Но някой все пак трябваше да влезе там заради това, което се случи със съпруга ми.
Тя стана, допълни чашата си с кафе и седна до него.
— Имаш ли представа как се копаят въглища в планината?
— Съвсем бегла — отвърна Стоун. — Но достатъчна, за да съм сигурен, че не бих искал да си вадя хляба с това.
— Мъжът ми работеше в една от така наречените „кучешки дупки“. Знаеш ли какво е това?
— Не.
— Тесен забой, в който се работи на една смяна, ръководена от майстор миньор. Заплащането е по-ниско, отколкото в нормалните забои, а хората нямат здравни осигуровки. Но когато се провалиш на тестовете за дрога, единствената възможност са кучешките дупки. Друга няма.
— Това означава ли, че и съпругът ти е имал проблем с дрогата?
— Никак не е лесно да копаеш на колене с къса кирка в ръце. Хората се изхабяват бързо. Още преди да навърши четирийсет, Сам имаше три операции на гръбначния стълб. Освен това ръката му попадна между зъбците на трошачката и не можа да се оправи въпреки многото операции. Имаше непоносими болки, които не се влияеха от медикаментите, предлагани в клиниката. По тази причина беше принуден да смърка оксикодон на прах, който ни струваше шестстотин долара месечно.
— Нима в клиниката не предлагат на тези хора нищо друго освен метадон, за да се освободят от своята зависимост?
— Много го молех и той опита. Сърцето ми се късаше, като го гледах на какво заприлича след няколко дни без опиати. За съжаление не издържа дълго.
— Съчувствам ти, Аби.
— На минните компании изобщо не им пука. За тях е достатъчно урината ти да е чиста и да се явиш на работа. Трупат печалби, отоплявайки Америка.
— Как точно умря мъжът ти, Аби?
Тя остави чашата и се загледа зад рамото му, вероятно далеч назад, към последните дни на съпруга си.