Гумите изсвистяха по алеята и роувърът изхвърча на улицата.
Кейлъб запали микробуса, паркиран в дъното на улицата, и пое след него.
— Хрътката май е надушила лисицата — отбеляза Анабел, отмествайки бинокъла от лицето си.
Нокс влезе в сградата на летище „Нешънъл“, а тя предпазливо го последва. Един час по-късно той се върна на паркинга и подкара роувъра.
Анабел скочи в микробуса.
— Тук не му се отвори парашутът — обяви тя. — Нека видим накъде ще тръгне сега.
Следващата спирка на Нокс се оказа Юниън Стейшън. При нормални обстоятелства трябваше вече да е наводнил района с компютърното изображение на променения Джон Кар, вкарвайки го в базата данни както на транспортната полиция, така и на всички останали правоохранителни органи. Но обстоятелствата не бяха нормални. Ако във ФБР разпознаеха мъжа с рошавата брада, който беше успял да им се изплъзне, със сигурност щяха да се запитат защо ЦРУ се интересува от него. А това автоматично променяше нещата, независимо от уверенията на Хейс, че ще държи полицейските хрътки на къса каишка.
В гарата се натъкна на нещо, което можеше да се окаже джакпотът. Една от продавачките на билети си спомни за мъж с подобна брада, на когото беше продала билет втора класа. За съжаление не успя да се сети за името, изписано на документите му за самоличност.
— А спомняте ли си за кой влак беше билетът? — попита Нокс.
— О, да. Малко пътници плащат в брой. Беше „Кресънт“. Той отива до Ню Орлиънс.
— Как мога да се свържа с някой от персонала на този влак? Да речем, с кондуктора?
Жената вдигна слушалката. След малко Нокс отправи молбата си към някакъв гаров началник. Човекът проведе няколко телефонни разговора и обяви, че Нокс има късмет. Един от кондукторите на този влак току-що се беше прибрал от смяна. Час по-късно той се появи на гарата, повикан спешно по телефона. Но не разпозна брадатия мъж от скицата. Нокс сложи пред него другия вариант — без очила и брада.
— О, да — кимна кондукторът. — Този участва в сбиването.
— Сбиване?
— Беше натръшкал на пода на вагона трима, които бяха много по-млади от него.
— Наистина ли?
Кондукторът разказа с подробности инцидента и как Стоун и другите са слезли на следващата гара.
— Отказа да покаже документ за самоличност и предложи да слезе още на първата гара. Това ми се стори доста подозрително.
— А успяхте ли да научите имената на другите участници в побоя?
— Не. Те също решиха да слязат на първата гара. Това ме устройваше, тъй като ми спести писането на рапорти. Проклети гамени!
— Опишете ми ги.
Нокс старателно си записа показанията на кондуктора и се извърна към началника.
— Можете ли да ми извадите разпечатка с имената на пътниците в този влак?
— Да, но няма как да разберем кое име на кое описано лице отговаря.
— Въпреки това бих искал списъка на пътниците. Може пък да изскочи нещо.
Началникът седна пред компютъра и след малко подаде разпечатката на Нокс.
— Работата май е дебела, а? — любопитно подхвърли кондукторът.
— Толкова дебела, че едва ли ще чуете нещо повече за нея — увери го Нокс. — А на вас двамата горещо ви препоръчвам да забравите, че изобщо съм бил тук.
Напусна гарата, следван неотлъчно от Анабел. Минути по-късно роувърът с рев излетя от паркинга. Кейлъб натисна педала подире му, но Анабел му каза да не бърза.
— Ще го изпуснем! — разтревожено я погледна той.
— Няма — отвърна тя и извади някаква кутийка от чантичката си. — Докато си приказвахме с Нокс в Джорджтаун, успях да поставя един малък предавател под седалката му. Обхватът му е около трийсет километра.
— Защо ми го казваш чак сега?
— Извинявай, забравих. Мислех си за други неща.
Кейлъб се муси известно време, но накрая каза:
— Идеята ти не е била лоша.
— Можем да изостанем за известно време, за да сме сигурни, че няма да ни забележи — рече тя.
— Струва ми се, че е доста подозрителен и проверява всичко.
— И аз имам това впечатление.
— Значи Оливър е заминал с влак?
— Така изглежда.
Роувърът излезе на междущатската магистрала 66 и пое на запад. Малко след като подминаха Гейнсвил, Нокс се насочи към едно отклонение.
— В тази посока няма влакове — отбеляза Кейлъб.
Двайсет минути по-късно лицето на Анабел се изкриви в мрачна гримаса.
— Точка на умните ми идеи, по дяволите!
Спрели на почетно разстояние от обекта си, двамата гледаха как хеликоптерът на Нокс се отлепя от земята и започва да набира височина.
— Ами сега? — прошепна Кейлъб.
— Сега настъпваш газта и караш обратно към Юниън Стейшън. — Тя му хвърли изпитателен поглед и извади малък фотоапарат. — Я чакай! Свали пуловера и шапката!