— Никой не го е знаел. Приема се, че Деби се е самоубила, но Уили смята, че е невъзможно. Той е разговарял с нея вечерта преди смъртта й. Момичето е било в отлично настроение.
— Разследването беше направено от шерифа Тайри. Наистина изглеждаше невероятно да се е самоубила, но всички улики водеха до това заключение.
— Не е много трудно убийството да прилича на самоубийство, стига да си разбираш от работата — отбеляза Стоун.
— А вие сте запознат с тези неща, така ли? — погледна го изпитателно Тримбъл.
— Само се опитвам да стигна до истината, мистър Тримбъл.
— Наричайте ме Чарли. Но защо така упорито я търсите? Та вие сте тук съвсем отскоро.
Стоун попипа рамото си, а после и главата си.
— Да речем, че не обичам да ме разиграват — отвърна той. А вероятно и заради Аби. — Как е загинал Питърсън?
— Застрелян, най-вероятно по време на обир. Сейфът в офиса му бил разбит, липсвали пари и документи. И това разследване беше извършено от Тайри, но, по собствените му признания пред мен, без почти никакъв резултат. Тук той е единственият представител на полицията, не е като да има ресурси.
— Би могъл да поиска помощ от щатската полиция.
— Или от брат си — усмихна се Тримбъл.
— От брат си?
— Да, Хауард Тайри. Директорът на затвора „Блу Спрус“.
— За пръв път чувам за него.
— Как да кажа… Не съм сигурен, че братята се разбират. Веднъж му подхвърлих да поиска помощ от Хауард, но той само се изсмя. Тайри е сам, и толкова.
Няколко минути по-късно Стоун напусна редакцията на „Дивайнски орел“ и отиде да потърси шерифа.
Тайри седеше в канцеларията си, наведен над някакви документи.
Когато научи за премеждията на Стоун в изоставената шахта, шерифът подскочи на стола си. После се овладя, изслуша края на историята и кимна.
— Лекарите откриха оксикодон в организма на Уили и потвърдиха, че е алергичен към него. Никога не би го взел доброволно. Освен това струва куп пари, когато нямаш рецепта. Стотици долари за едно-единствено хапче. За съжаление в района е много разпространена злоупотребата с лекарствени опиати, получавани срещу фалшиви рецепти. Непрекъснато се занимавам с подобни случаи. Това е черното петно на едно иначе добро място за живеене. Но няма как да бутнем всички зад решетките. Иначе мината ще остане без работници. Затова ги включваме в програмата за рехабилитация, където получават всекидневната си доза метадон. Но не е достатъчно. Всяко ченге в района на Апалачите е наясно, че не можем да спечелим битката срещу дрогата. Нямаме достатъчно ресурси, за да се справим с нея.
— Но районът е доста отдалечен. Откъде се снабдяват с всичката тази дрога? Доколкото забелязвам, аптеките в града не са на всеки ъгъл.
— О, доставчици колкото щеш. Фалшиви аптеки в интернет, контрабандни канали през границата с Мексико. Куп миньори харчат всичките си спестявания за тоя боклук. Според една популярна поговорка „амфетамините те държат буден, но доброто настроение идва от окси“.
— Шерифе, аз мисля, че има връзка между станалото с Дани и Уили и смъртта на Деби Рандолф. — Стоун му разказа за предложението за брак и последния разговор между Уили и момичето.
— Не знаех, че ще се женят, но Уили е убеден, че тя не се е самоубила. Непрекъснато ми го повтаря. За съжаление доказателствата сочат обратното.
— Кой извърши аутопсията?
— Доктор Уорнър. Той не е патоанатом, но притежава редовен лиценз за съдебен лекар. Според него нещата са ясни: тя просто е налапала дулото на пушката и е дръпнала спусъка. — Шерифът гледаше встрани, докато казваше това.
— Не искам да ви се бъркам в работата, но жените рядко се самоубиват с пушка — отбеляза Стоун. — При толкова наркотици в района много по-лесно би било да се нагълта с хапчета и да умре тихо и кротко.
— Знам. И това непрекъснато ме човърка.
— Онази вечер видях Дани да плаче на гроба й — започна предпазливо Стоун.
— Така ли? — изненада се Тайри. — Ти къде беше?
— Минах по пътя. Чух ридания и отидох да видя какво става. Ти се появи миг преди да стигна при него.
Тайри явно се почувства неловко.
— Шантава работа — каза той. — Нямах представа какво търси там. Но Дани си е Дани…
— В смисъл?
— Непредвидим.
— Аби го е накарала да напусне града.
Шерифът се облегна назад и го изгледа смръщено.
— Не си е направила труда да ме уведоми. — Личеше си, че е засегнат. — Тя ли ти каза?
— Мисля, че се е страхувала за него. А съдейки по това, което го сполетя след завръщането му, май е била права. Но не е посмяла да ти каже.
— Защо?
— Ти представляваш закона, а по всичко личи, че Дани се е забъркал в нещо незаконно.