Алекс отлично знаеше за какво става въпрос: бяха обединили усилия за спасяването на Оливър.
Една част от него се надяваше, че ще успеят и Оливър ще се измъкне. По-голямата част от него.
Телефонът иззвъня и той изпъшка. Вероятно беше шефът му, който пак щеше да го врънка за някое извънредно дежурство. Но тази вечер номерът нямаше да мине. Тази вечер беше определена за пропуснатите мачове, които беше записал на дивиди, за доматената супа и за няколко бири.
— Ало?
Наистина беше шефът му. Но вместо молба за извънредно дежурство той го предупреди да чака гости, на които трябвало да окаже пълно съдействие.
— Какви гости?
От слушалката прозвуча пиукане.
Трийсет секунди по-късно на вратата се почука. Това означаваше, че шефът му е поддържал мобилна връзка с „гостите“, които са чакали отвън. Изля остатъка от бирата в умивалника, напъха ризата в панталоните си, стегна вратовръзката си и отиде да отвори.
На прага стоеше белокос мъж с изпито лице, който стърчеше с почти една педя над доста високия Алекс.
— Агент Форд, казвам се Маклин Хейс — представи се той. — Бих искал да поговорим.
Алекс се отдръпна да го пропусне. Преди да затвори вратата, внимателно огледа улицата. Не видя никого, но добре знаеше кой е Хейс и беше наясно, че никога не ходи сам. Обърна се и му посочи един стол. После се настани срещу него с безизразно лице.
— Благодаря — рече Хейс.
— Какво мога да направя за вас, сър?
— Доколкото ми е известно, един от моите сътрудници Джо Нокс се е свързал с вас.
— Да — кимна Алекс. — Зададе ми няколко въпроса за човек, когото познавам.
— Джон Кар?
— Действително попита за Кар, но аз не познавам човек с това име.
— Тогава за Оливър Стоун? Познавате ли тъй наречения Оливър Стоун?
— Да, като повечето агенти на Сикрет Сървис, които охраняват Белия дом.
— Но за разлика от повечето агенти вие сте близък с него, нали?
— Бих казал, че сме познати — сви рамене Алекс.
— Не, вие с него сте повече от познати. Очаквам да ми разкажете всичко, което знаете за плановете му да ликвидира Картър Грей и сенатор Симпсън. И дали сте му помогнали да избяга. В най-лошия случай това ви прави конспиратор, в най-добрия — съучастник. Което автоматично означава, че и в двата случая ви заплашва доживотен затвор.
Този човек не си губеше времето.
— Нямам представа за какво говорите! — твърдо отсече той.
Хейс извади един лист от джоба на палтото си.
— Почти двайсет години служба в Сикрет Сървис, отлични атестации. Били сте част от охраната на президента при отвличането му в Пенсилвания.
— Бях единственият, останал на крака.
— Което означава, че сте били пряк свидетел на изчезването му. Питам се дали имате нещо общо и с внезапното му появяване? А също и приятелят ви Стоун…
— Пак ще повторя, че…
Хейс не му даде възможност да продължи.
— Чували ли сте за Планината на смъртта? Познато ли ви е името на безследно изчезналия агент на ЦРУ Том Хемингуей? Знаете ли нещо за веществените доказателства, които вашият приятел Стоун е предал на Картър Грей? Чували ли сте за бивша руска шпионка на име Леся?
Разбира се, отговорът на тези въпроси беше положителен, но Алекс дори не си помисли да отвори уста. Признанията нямаше да му донесат нищо добро.
— Приемам мълчанието ви за положителен отговор.
— Оливър помогна за разкриването на шпионска мрежа, действаща в района на Вашингтон. Вероятно знаете, че в нея беше замесен и един от вашите служители. За своите заслуги Стоун беше поздравен лично от директора на ФБР.
— Браво на него. Но това едва ли ще му помогне, когато бъде заловен и изправен пред съда по обвинение в две предумишлени убийства.
— Какво по-точно искате от мен?
— Искам да зная какви въпроси ви е задал Нокс и какво сте му отговорили.
— Защо не попитате него? Убеден съм, че всичко е подробно описано в съответния рапорт и… — Алекс изведнъж млъкна и се втренчи в неканения гост: — Всъщност знаете ли къде е агент Нокс?
— Не съм тук, за да отговарям на въпроси, а да ги задавам — отсече Хейс. — Предполагам, че вече са ви предупредили да ми окажете пълно съдействие.
В рамките на две минути Алекс предаде разговора си с Нокс.
— И това е всичко, така ли? — разочаровано промърмори Хейс. — Май трябва да изпратя Нокс на опреснителни курсове за водене на разпит.