Почука на вратата. Наложи му се да чака цели пет минути, преди да долови равномерните, но бавни стъпки.
На прага се появи дребно старче с разрошена бяла коса, което го изгледа намръщено.
— Знаеш ли колко е часът, млади човече?
Нокс с мъка прикри усмивката си. Поне двайсет и пет години не бяха го наричали „млади човече“.
— Извинете за безпокойството, но пътуването ми неочаквано се проточи.
— Искаш да кажеш, че си пътувал специално към Дивайн? — с недоверие го изгледа старчето.
— Нима е забранено? — попита ухилено Нокс, опитвайки се да го предразположи.
— Какво искаш? — троснато попита старчето.
Толкова по въпроса за предразполагането.
— Преди всичко място за преспиване, мистър…
— Викай ми Бърни. Съжалявам, ама всичко е заето.
— Да не би Дивайн да е в разгара на сезона? — надникна над рамото му Нокс.
— Имам само две стаи.
— Разбирам — кимна детективът. — Но работата е там, че трябва да се срещна с един приятел. Може би сте го виждали — висок и слаб мъж около шейсет с късо подстригана бяла коса.
— О, сигурно говориш за Бен. Той държи едната стая, но в момента го няма.
— Да имате представа къде е?
— В болницата.
— Какво прави там? Болен ли е?
— За малко не хвръкна във въздуха. Стана една експлозия, която отне живота на Боб и Уили Кумс. А твоят приятел беше на крачка от отвъдното.
С доста усилия Нокс запази самообладание.
— Къде е тази болница? — попита с равен и спокоен глас той. — Искам да го видя.
— О, той вече е добре. Всички се радваме за него, защото Бен е истински герой.
— Какво е направил?
— Помогна на две от местните момчета. Първо на Дани Райкър. Ако не е бил Бен, щели да го пребият във влака, а след това и на Уили Кумс, който имаше проблеми с дрогата. Бен ги спаси и двамата. Много добър човек. После нападнаха Дани. Тук, в града. И Бен отново го спаси. Ступал е трима души с бухалки.
— Охо, това ми е добре познато. Бен винаги е в центъра на събитията. Няма да забравя да му предам твоите поздрави, когато стигна в болницата. Само ми кажи къде се намира тя…
Бърни му обясни, след което поклати глава.
— Но по това време няма свиждане.
— Ще се опитам да ги убедя да ме пуснат.
Нокс стисна ръката на стареца, оставяйки една двайсетачка в дланта му.
— Можеш да пренощуваш във вестибюла — каза Бърни и кимна към помещението зад себе си.
— Благодаря, сигурно ще се възползвам от поканата.
Нокс се насочи към джипа, опитвайки се да овладее възбудата си. Седна зад кормилото, запали мотора и рязко потегли. Пое по тесния, изпълнен със завои път, шофирайки с една ръка. Другата се протегна към жабката, извади деветмилиметровия пистолет и го остави на съседната седалка.
Идвам, Джон Кар.
58
Анабел погледна вибриращия телефон.
— Кой, по дяволите, ме търси по това време?
— Може би Рубън — предположи Кейлъб зад кормилото.
— Не. Този номер не ми е познат. — Вдигна капачето и каза: — Ало?
— Как вървят нещата, Анабел?
— Какво искаш, да те вземат мътните? — сопна се тя.
— Приятно ми е да чуя гласа ти — галантно отвърна Алекс Форд.
— В момента съм заета, Алекс.
— О, сигурен съм, че е така.
— Я почакай. Откъде се обаждаш? Този номер не ми е познат.
— От уличен автомат.
— Защо?
— Защото съм убеден, че подслушват всичките ми телефони — мобилен, домашен и служебен.
— А защо? — предпазливо попита Анабел. — Да не би Нокс все още да е по петите ти?
— Точно затова ти се обаждам. Току-що разговарях с дъщеря му Мелани, която е адвокат във Вашингтон. Много е разтревожена, защото баща й е изчезнал.
— Не е изчезнал. Върви по петите на Оливър, а ние — по неговите.
— И къде се развива този екшън?
— В най-затънтената част на Югозападна Вирджиния. Можеш да позвъниш на малката Мелани и да я успокоиш, че татенцето е живо и здраво. Поне засега.
— Чакай, това не е всичко. Домът на Нокс е преобърнат наопаки. Някой е търсил нещо. Имай предвид, че не става въпрос за случаен обир. А на всичкото отгоре преди малко се разделих с един неканен гост, казва се Маклин Хейс.
— Нищо не ми говори.
— Няма причини да ти говори. Той е бивш генерал-лейтенант от Сухопътните войски, който понастоящем работи в разузнаването. С репутацията на Картър Грей, но още по-зъл и коварен. Хейс е пряк началник на Нокс, но няма представа къде се е запилял подчиненият му. Което означава, че Нокс действа на своя глава.
— Защо да прави подобно нещо?
— Може би защото в хода на разследването си е разбрал за какво всъщност става въпрос. Според мен Нокс не е убиец, а по-скоро следотърсач. Вероятно най-добрият, след като Хейс му е възложил задачата да открие Оливър. Ясно е, че когато това стане факт, Нокс трябва да докладва на Хейс, а той от своя страна ще изпрати тежката артилерия.