— А какво е накарало Нокс да мине на свободна практика?
— Нямам представа. Как мислиш, скоро ли ще откриете Оливър?
— Трудно е да се каже. Стеснихме кръга до четири планински градчета в района и се надяваме да не сме сгрешили. Вече проверихме две от тях, в момента пътуваме към третото.
— Кейлъб и Рубън са с теб, нали?
— Естествено. Забрави ли, че ние сме клуб „Кемъл“?
— По-скоро каквото остана от него.
— Прав си. Напоследък членовете ни окапват. Някои ни напуснаха доброволно, а други бяха принудени.
— Анабел, опитвам се да ви помогна, разбираш ли? Дори с това обаждане се излагам на огромен риск.
— Никой не те е молил да поемаш рискове, Алекс. Защо просто не се върнеш към хубавата си сигурна работа на федерален агент?
— А аз се питам какво е това у теб, което ме кара да побеснявам!
— Може би момичешкото ми излъчване?
— Е, добре, момиченце. Хубаво си набий в главата това, което ще ти кажа. Ако Нокс наистина действа на своя глава, значи, се е превърнал в мишена за Хейс точно като Оливър. Хейс ще им види сметката без никакво колебание, а също и на всеки, който се случи наблизо.
— Ние тримата сме готови да поемем този риск.
— За теб съм сигурен. Но направи ли си труда да попиташ и останалите?
— Няма нужда да ги питам. Достатъчен е фактът, че са до мен. За разлика от някои други хора…
Кейлъб я погледна изнервено.
— После да не кажеш, че не съм те предупредил — рече Алекс.
— Много ти благодаря — отвърна Анабел и прекъсна връзката.
— Разговорът май не беше от приятните — подхвърли Кейлъб.
— И така може да се каже.
— За какво става въпрос?
— Чакай малко. Ето го и Рубън.
Едрият мъж размахваше ръце от банкета на тъмния път. Спряха до него и няколко минути по-късно древният мотоциклет потъна в търбуха на микробуса. Отново потеглиха. Анабел им предаде разговора с Алекс Форд. Лицето на Рубън пребледня при споменаването на Хейс.
— Маклин Хейс?
— Да, познаваш ли го?
— Служил съм под неговото командване във военното разузнаване — кимна Рубън. — Участвал съм в мисии по различни части на света, където този доблестен генерал е известен с лекотата, с която зарязва бойците си на произвола на съдбата. Случи се така, че станах един от тях. Но той винаги излизаше чист. Това е една от причините да заема този пост в момента.
— По всичко личи, че вече издирва не само Оливър, но и Нокс.
— Значи именно тоя тип е решил да отстрани Оливър — бавно промълви Рубън.
— Но ние сме с известна преднина — подхвърли Анабел, забелязала разстроеното лице на приятеля си. — А ти имаш всички шансове да си уредиш сметките с него.
— Маклин Хейс не е човек, с когото можеш да си уредиш сметките, Анабел — мрачно отвърна Рубън. — Зад гърба си има огромна армия, а душата му е по-черна от катран. Дяволски коварен и умен тип, който никога не губи.
— Ние можем да го победим, Рубън.
— Но първо трябва да разберем дали Нокс действително бяга от него, както твърди Алекс — обади се Кейлъб. — Защото, току-виж, се оказало, че двамата все още са заедно в издирването на Оливър. Може би посещението на Хейс при Алекс е само номер, за да приспи нашата бдителност.
— Няма логика, Кейлъб! — сопна се Анабел.
— Има. Поне толкова, колкото и в идеята да обикаляме страната с надеждата да открием Оливър, въпреки че и ЦРУ прави същото. Въпросът ми е: дали вярваме, че ще победим в тази игра? И какво ще правим, ако все пак първи го намерим? Нима ще успеем да го скрием от тази армия, която го издирва? Мисля, че не сме чак толкова големи експерти.
— Аз съм! — отсече Анабел.
— Хубаво, ти си. Но не и аз. Да речем, че успеем да скрием Оливър. После какво? Връщам се на работа в библиотеката, но нямам обяснение за отсъствието си. Нали всички ще скочат отгоре ми? — Очите му се спряха върху Рубън. — Ако започнат да ме изтезават, ще изпея и майчиното си мляко. Не съм толкова наивен да си въобразявам, че ще издържа. А след това ме чака доживотен затвор. Страхотно, няма що!
— Защо изобщо дойде с мен, след като мислиш така? — гневно попита Анабел.
— Дойдохме, защото обичаме Оливър и искаме да му помогнем — отвърна вместо него Рубън.
— И ти ли промени мнението си?
— Не е толкова просто, Анабел.
— Напротив, Рубън, много е просто! — гневно извика Анабел. — Въпросът си остава същият. Значи отговорът ви се е променил.