— Мога ли да ви помогна, госпожо?
Анабел внимателно огледа високия мъж с безупречно изгладена униформа и лъснати ботуши. Имаше волева брадичка и проницателен поглед.
— Надявам се — кимна тя. — Търся един човек. — Извади от чантичката си голяма снимка и му я показа. — Случайно да сте го виждали?
Тайри внимателно огледа Оливър Стоун, но не бързаше да отговори.
— Защо не влезете? — каза той и отвори вратата на кабинета си.
Анабел се поколеба.
— Искам само да разбера дали сте го виждали.
— А пък аз искам да зная защо го търсите.
— Значи сте го виждали?
Той мълчаливо посочи навътре.
Анабел сви рамене и влезе в кабинета. Вътре имаше друг мъж с костюм на тънко райе и червена папийонка.
— Това е Чарли Тримбъл, издател на местния вестник.
Тримбъл галантно се надигна и стисна ръката й.
Тайри затвори вратата и й направи знак да седне, след което се настани зад масивното писалище със снимката в ръце.
— А сега ми разкажете за какво става въпрос — каза той.
— За нещо поверително — отвърна тя и хвърли кос поглед към Тримбъл. — Не се обиждайте, но бих желала да поговоря с шерифа насаме.
Вестникарят стана.
— Ще се видим по-късно, шерифе — рече той, протегна врат към снимката в ръцете на Тайри и видя лицето на човека, когото познаваше под името Бен. — Може би ще пожелаете да поговорите и с мен, госпожо.
Анабел го изчака да излезе и започна:
— Казвам се Сюзан Хънтър, ето документите ми.
На бюрото се появи професионално изработена шофьорска книжка, която, разбира се, беше абсолютно фалшива.
— Човекът на снимката е баща ми. Обикновено се представя като Оливър или Джон, но може би използва и друго име.
— Защо са му толкова много имена? — попита Тайри и й върна книжката, която огледа бързо, но внимателно.
— Преди много години баща ми работеше за правителството. Напусна при доста необичайни обстоятелства и оттогава насам непрекъснато се крие.
— Необичайни обстоятелства. Престъпление ли е извършил?
— Не, врагове на страната ни го издирват да го убият за това, което им е причинил.
— Врагове? Кои са тези врагове?
— Чужди правителства, които със сигурност са ви известни. Не твърдя, че зная цялата история, но откакто бях на шест до влизането ми в колежа сме се местили четиринайсет пъти. Винаги с нова фамилия, нова биография и нови посредници.
— Това ми прилича на програмата за защита на свидетелите — каза Тайри.
— Нещо такова. Баща ми е истински герой, който е вършил изключително опасна работа в името на страната ни. Но на висока цена, която ние плащаме от дълго време насам.
— Това обяснява много неща — замислено потърка брадичката си Тайри.
— Значи е бил тук? — напрегнато се приведе към бюрото му Анабел.
— Да, беше — призна Тайри и се облегна назад. — Представи се като Бен. Бен Томас. Как успяхте да го откриете чак тук?
— Благодарение на едно кодирано съобщение, което ми изпрати. Но не беше лесно. Преди да дойда при вас, обиколих почти всички градчета в околността и вече се бях отчаяла.
— Казах, че беше тук, но вече не е.
— А къде е?
— За последен път го видях в местната болница.
— В болницата ли? Ранен ли е?
— За малко не хвръкна във въздуха, но му се размина. Тази сутрин се отбих да го видя, но вече беше изчезнал.
— Доброволно?
— Не мога да кажа.
— Споменахте, че за малко не е бил взривен.
— Напоследък тук се случват доста странни неща, които напразно се опитвам да разгадая. Вашият баща ми помагаше. Но той не е единственият изчезнал пациент. Липсва и един младеж на име Дани Райкър. Бях му поставил охрана, защото някой се опита да го убие. Баща ви му спаси живота. Но и той изчезна, като успя да заблуди пазача си.
— Имате ли представа накъде може да е тръгнал баща ми?
— Не, госпожо, но много бих искал да узная. Той е умен човек. В този град аз съм единственият представител на силите на реда. Претрупан съм до гуша с работа. Но искам да ви задам един друг въпрос: защо бяга и се крие, след като е бил под закрилата на държавата?
— Преди няколко седмици направиха опит да го ликвидират. Той се увери, че с мен всичко е наред, след което изчезна. Мисля, че подозира вътрешни хора заради начина, по който беше извършен атентатът.
— Ако е искал да се скрие тук и да намери някакво спокойствие, значи жестоко се е излъгал — рече с въздишка Тайри.
— За какво говорите?
Шерифът подробно й разказа за събитията в Дивайн след появата на Стоун.
Анабел го изслуша, без да каже нито дума, но умът й напрегнато работеше. Нямаше никакво желание да се забърква в проблемите на Дивайн, но си даваше сметка, че това може би е единственият начин да го открие.