— Не бих заложила на противното. Но в момента нямаме право на грешка.
— По дяволите! — възкликна Рубън. — За Оливър май няма мира, а? Където и да отседне, около него започва да бъка от убийци!
— Отивам в пансиона, защото нямаме време!
Няколко минути по-късно благодарение на чара си Анабел бе успяла да научи цялата история от дребничкия старец Бърни и се върна в колата.
— Нокс е бил тук и знае за Оливър. Старецът му казал да го потърси в болницата или в имението на Аби Райкър, което се казва Ферма в лятна нощ. По всяка вероятност Нокс вече е там, след като не е открил Оливър в болницата. Предлагам да тръгваме.
61
Вкараха Стоун и Нокс в бетонна килия без прозорци и закрепиха белезниците им за завинтените в пода метални столове. Вътре беше много студено и след известно време и двамата започнаха да зъзнат. Рязкото отваряне на вратата ги накара да подскочат. В килията се появиха петима мъже в сини униформи. От широките им колани висяха пистолети в кобури и полицейски палки.
Те бавно оформиха полукръг около затворниците и скръстиха ръце пред широките си гърди.
Стоун и Нокс бяха толкова изненадани от тази малки армия, че не забелязаха човека, който влезе след униформените и затвори вратата.
После Стоун се обърна и се стъписа.
Пред него стоеше Тайри. Но не Линкълн Тайри, а неговият двойник — малко по-нисък и по-набит.
Това трябва да е Хауард, братът на шерифа, бързо съобрази Стоун. Директорът на този затвор. Беше облечен в морскосиньо поло, безупречно изгладени бежови панталони и мокасини с пискюли. Върху гладко избръснатото му лице проблясваха очила с тънки рамки и то нямаше нищо общо с ротвайлерите, които по принцип управляват подобни заведения. Приличаше по-скоро на застрахователен агент, излязъл да поиграе голф.
— Добро утро, господа — учтиво поздрави Тайри.
Сърцето на Стоун се сви. Това беше гласът, който отговори на обаждането от телефона на Дани. Почти идентичен с този на шерифа.
Мръсно копеле!
При влизането на Тайри униформените застанаха мирно. Той бавно се настани зад малката масичка срещу арестантите и разтвори папката, която държеше в ръце.
Минута по-късно вдигна глава, свали очилата си и се втренчи в Стоун.
— Антъни Касап, троен убиец, имал късмета да извърши своите престъпления в щат, който не прибягва до смъртното наказание. Това е причината да получиш доживотна присъда без право на помилване вместо напълно заслужена екзекуция. През последните дванайсет години си прехвърлян в четири различни затвора, включително в затвор със строг режим в Арканзас. — Кратка справка с папката, после: — Имал си сериозни проблеми с въздържането от гневни пристъпи и зачитането на властта.
Стоун погледна Нокс, после отново насочи вниманието си към Тайри. В душата му се надигаше неукротим гняв. Съзнаваше, че трябва да го потисне, но не успя.
— Колко струва един такъв сценарий, Хауи? — презрително подхвърли той. — Явно той е изключително удобен за работата ти.
Директорът на затвора почука с палец по масата. Един от надзирателите му подаде палката си в комплект с хавлиена кърпа и въже за бънджи.
Тайри се надигна и бавно започна да увива кърпата около горната част на палката, акуратно пристягайки я с въжето.
В следващата секунда Стоун увисна на белезниците с окървавено лице.
Тайри хвърли палката на масата и седна на мястото си. Свали очилата си, почисти ги от капчиците кръв с носната си кърпа, после отново разгърна папката.
— С хавлията не остават следи — небрежно подхвърли той. — Това е добър начин за поддържане на реда зад тези стени. Затворниците и бездруго се оплакват за най-различни дреболии.
Прелисти няколко страници и насочи пръст към Нокс.
— Ти си Ричард Прескот или още Рики Патерсън от великия щат Мисисипи. По време на въоръжен грабеж в Нюарк преди двайсет и една години си убил двама души. Една година по-късно си попаднал в изправително заведение. „Щатът градина“ не иска да има нищо общо с теб и по тази причина ще бъдеш наш гост до края на дните си.
Цялата тирада беше изречена с монотонния тон на преподавател, който чете лекция пред пълна зала отегчени първокурсници.
— Казвам се Джоузеф Нокс и работя в Централното разузнавателно управление на Съединените щати — твърдо отвърна Нокс. — В рамките на двайсет и четири часа това място ще бъде окупирано от федерални агенти, а ти и тези задници ще се окажете зад решетките на собствения си строго охраняван затвор!
Тайри стовари палката върху главата му с такава сила, че столът се откъсна от болтовете и се стовари на пода заедно с припадналия Нокс.