Хедър Кулман
Софи
Глава 1
Лондон, 1807
В гостната бе непоносимо горещо. Миришеше на пчелен восък, сушени розови листенца и различни парфюми, но въпреки задухата Софи Барингтън не би заменила това място с никое друго на света — приемът на лейди Стъкли бе само за избрани гости.
— Тромав — прошепна приятелката на Софи Лидия Кемп. — Тромав — повтори момичето, като посочи към новодошлия с кимване на обвитата си в златисто-зелен тюрбан глава.
Софи вдигна ветрилото, за да прикрие изучаващия си поглед, и потръпна, когато видя вретеноподобните му крака в бели копринени панталони.
— Погледни само тези прасци — прошепна на свой ред тя. — Ужасяващи!
— Ммм, да-а. Ужасяващи — съгласи се приятелката й, макар и не толкова ужасни като бедрата. Не ми е ясно как изобщо успява да стои на тези криви крака.
Софи потръпна от неделикатния коментар. Естествено, че беше забелязала недостатъка във физиката на човека. Но пък никога не би споменала за това, особено на подобно място; някой можеше да ги чуе и да им излезе лошо име.
Макар да знаеше, че е безсмислено, тя се почувства длъжна да я смъмри:
— Какви ги говориш, Лидия. Знаеш не по-зле от мен, че е невъзпитано да се коментират подобни неща.
Както винаги, когато станеше дума за хапливия й език, девойката само сви рамене — прямотата бе черта на Лидия, както тъмните буйни коси и котешко-зелените й очи.
— Ако е невъзпитано да бъдеш откровен, аз сигурно съм най-невъзпитаното момиче в цяла Англия. И тъй като вече уточнихме, че съм такава — тя погледна втренчено към лорд Моткомб, един от най-ревностните обожатели на Софи, — няма причина да се въздържа и да не кажа, че никога не съм виждала толкова зле скроен костюм като този, който е облякъл тази вечер лорд Моткомб.
Докато бедрата и близките на тях части на човешкото тяло бяха тема, която момичетата споменаваха само шепнешком в разговори помежду си, всичко останало в джентълмените бе открито за коментари. След като изрази формалния си протест срещу нарушаването на това правило от Лидия, Софи се чувстваше свободна да продължи играта си с нея.
— О, не смятам, че грешката е толкова на неговия шивач, а се дължи по-скоро на фигурата на негово височество отбеляза тя, като оглеждаше почти с неприязън тесните му гърди и рамене. — Не виждам какво повече би могъл да направи и най-изкусният майстор.
В този миг тяхната жертва вдигна очи от подноса със стриди и забеляза, че го наблюдават. Изписаното на лицето му отегчение моментално се смени с една от раболепните му усмивки, които й бяха безкрайно неприятни.
Девойката изпъшка. Сега той сигурно щеше да се приближи и двете щяха да бъдат принудени да слушат глупавите му брътвежи. Очевидно тази перспектива се стори не по-малко мъчителна и на Лидия — тя я хвана под ръка и я помъкна към тълпата вдясно. Като кимаше и се усмихваше, Софи последва приятелката си, която я изведе до малкото свободно пространство край камината.
Подобно на всичко останало в помещението — фризовете във вид на позлатени гипсови дракони, боядисаните стъклени фенери и безвкусните китайски тапети — чудовищната червено-черна камина, приличаща на пагода, отразяваше пристрастието на тяхната домакиня към всичко източно. След като размениха няколко думи по този повод, двете млади жени отново насочиха вниманието си към присъстващите.
— Чудесни очи, изпъкнал корем — произнесе се Лидия за лорд Суейл, като подхвана играта им от новата наблюдателна позиция.
Любимото им развлечение бе да обсъждат господата; бяха си го измислили в пансиона в Бат, докато наблюдаваха минувачите през прозореца на стаята си.
Софи, която винаги с лекота се включваше в това занимание, заяви за господин Трент:
— Хубава фигура, но лице като на пор.
Приятелката й кимна.
— А как според теб се нарича онова нещо върху главата му? Прекалено е безформено, за да бъде коса.
Софи се изкиска и впери поглед в лорд Уолсингъм, който имаше нещастието да мине точно в този момент.
— Добра външност, но нищо особено. Определено не е достатъчно красив за съпруг.
— И аз мисля така — съгласи се Лидия, а после насочи вниманието си към неговия компаньон. — Чудесни бедра. Много лошо, че са го ритали в лицето.
Софи тъкмо се готвеше да я укори заради забележката за бедрата, когато забеляза лорд Куентин Съмървил. Само видът му бе достатъчен, за да я накара да забрави мисълта си. С непокорните си махагонови къдрици, с невероятните си виолетови очи и елегантна осанка, той бе „великолепен“.
— Съвършен — заяви Лидия, като наруши изпълненото с почитание мълчание, което се бе възцарило между двете. — Безупречна красота. Много жалко, че е втори син, а?