— Ще бъде по-вярно, ако кажеш, че си родена три месеца след сватбата — отвърна маркизът. — А родителите ти се видяха за пръв път едва месец преди венчавката. Баща ти имаше страшна нужда от пари, майка ти пък се оказа много богата вдовица, която се нуждаеше спешно от съпруг.
— Не го вярвам… Няма да повярвам на подобни приказки! Вече очаквам да започнете да твърдите, че съм незаконно дете на мъж, който няма благороден произход.
— О, създадена си от благородник, но е трудно да се отгатне кой точно. — Маркизът очевидно се замисли за момент върху този въпрос, после сви рамене и поклати глава. — Майка ти се наслаждаваше на утехата на толкова много, ъъъ… джентълмени по време на траура за първия си съпруг.
Ако с поглед можеше да се убива, лорд Бересфорд със сигурност вече щеше да е мъртъв.
— Вие сте ужасен човек — изсъска Хелън. — И аз отказвам да остана под вашия покрив дори секунда повече от времето, което ще ми бъде нужно да си приготвя багажа. Несъмнено майка ми също ще побърза да си тръгне, когато й предам гнусните ви лъжи.
— Несъмнено — отвърна сухо маркизът. След като хвърли отровен поглед към Никълъс и Софи, тя притисна Минг-Минг към бурно надигащата й се гръд и се обърна. Щракна с пръсти и изкомандва:
— Елате, мадмоазел. Трябва да ми приготвите незабавно багажа.
Французойката сви рамене.
— Вие ме уволнихте. Пригответе си го сама.
— Как можа, Хари? — рече маркизата, вперила поглед в съпруга си. — Сюзан е най-старата ми и най-скъпа приятелка. Какво те прихвана да говориш такива ужасни неща на дъщеря й?
Негово височество сви рамене.
— Не съм казал нищо, което не е вярно.
— Вярно ли? — възмути се съпругата му. — Бабини-деветини! Всички тези слухове, че Сюзан е лека жена, са пълни глупости. Тя беше…
— Прелъстена от един безскрупулен негодник по време на траура си — довърши вместо нея лорд Бересфорд. — Да, знам. Така твърди тя.
— Е, аз пък й вярвам, а и не виждам за какво можем да я обвиним в цялата тази нещастна история. Бедничката беше разстроена от смъртта на съпруга си и онзи нехранимайко се възползва от ситуацията. Тя споделяше всичко с мен, когато откри, че е бременна.
— Всичко, освен името на своя прелъстител. — Маркизът поклати глава. — Не ти ли се струва странно, че отказа да го назове? Повечето жени биха изобличили с радост мъжа, отнесъл се така недостойно с тях.
— Е, Сюзан не е като повечето жени. Тя е прекрасно създание. Отказа да каже от съжаление към съпругата му. — Въздъхна. — Милата, благородна Сюзан. Винаги мисли за всички, само не и за себе си.
Маркизът не се сдържа; съпругата му наистина имаше съвсем погрешно мнение за тази жена.
— Света Сюзана не назова името на бащата на Хелън просто защото не знаеше кой е той.
— Слухове. Злобни слухове. Никога няма да повярвам на абсурдното твърдение, че е имала любовници още през първия месец след смъртта на съпруга си.
— Повярвай го. Аз лично мога да ти назова повече от десетина мъже, които са я имали още през първата седмица. И аз можех да я имам, ако го исках. — Макар да не му беше приятно да разбие илюзиите на своята съпруга относно дългогодишната й приятелка, беше крайно време да го стори.
— Какво? — Маркизата го изгледа слисана. — Да не намекваш, че ти е давала аванси?
Той се изсмя, опитвайки се да омекоти удара с шега.
— Защо си толкова изненадана? Винаги си казвала, че съм най-красивият мъж в Англия.
— И наистина е така. Разбира се, че си най-красивият мъж в Англия. И винаги ще бъдеш. Но… — Поклати глава. Просто не мога да си представя Сюзан да направи нещо толкова ужасно, като да се опита да те открадне от мен.
— О, тя нямаше желание да ме краде, а само да ме вземе на заем за една-две нощи. Тъй като двете деляхте всичко, от тайни до всевъзможни парцали, тя несъмнено бе решила, че няма да имаш нищо против да поделиш и мен с нея.
— Не. О, не!
— Страхувам се, че е така, скъпа. И още по-лошо — снощи отново се опита да ме подели с теб. Беше страшно притеснена, че покрай твоите болести мъжките ми нужди са останали незадоволени.
— О, Хари. Защо не ми каза още първия път? — възкликна лейди Бересфорд; този път изглеждаше наистина толкова зле, колкото й се искаше да накара другите да повярват, че е.
— Защото те обичам и не ми се искаше да ти разбия сърцето — отвърна той и стана от стола си, за да се приближи до леглото. Изпълнен с любов, негово височество легна до съпругата си и я прегърна. Започна да я гали нежно по косата и прошепна: — Единственото, което избягвам на всяка цена, е да ти разбия сърцето.