Маркизата притисна лице в рамото му, там, където поставяше главата си всяка нощ през последните трийсет и две години.
— Ти, Хари, си най-милият и деликатен човек в целия свят.
— Не забравяй да кажеш и „най-красивия“ — пошегува се той.
Съпругата му се усмихна.
— Това се подразбира от само себе си. И все пак… Тя отново стана сериозна. — Така ми се иска да не беше казвал нищо на бедната Хелън.
Лорд Бересфорд едва се сдържа да не направи гримаса, щом чу да наричат „бедна“ ужасната опърничава кавгаджийка. Постара се да не покаже отвращението си, когато рече:
— Струва ми се, че по-скоро й направих услуга. Така поне ще бъде подготвена за слуховете, които несъмнено ще стигнат до ушите й по време на сезона.
— Сигурно. — Въздъхна. — Бедната девойка. Силно се надявам, че слуховете няма да провалят шансовете й да намери добър съпруг. Всъщност на мен тя ми се стори толкова приятна, че бих я приветствала с радост в нашето семейство, въпреки прегрешенията на майка й.
— Но не и на мен — заяви маркизът и потръпна от ужас при мисълта, че Колин би могъл да се обвърже с подобна кавгаджийка. — Аз бих забранил свързването им и бих го заплашил, че ще го лиша от наследство.
Нейно височество вдигна глава от рамото му, за да го изгледа.
— Хари Съмървил! Само не ми казвай, че ще държиш отговорна дъщерята за греховете на майката.
— Хайде, хайде, Фани — промърмори той, като я целуна по носа. — Познаваш ме достатъчно добре, за да предполагаш такива неща. С радост бих дал благословията си на Колин да се жени за която иска, стига да съм убеден, че избраницата ще го направи щастлив.
— И кое те кара да бъдеш толкова убеден, че той няма да бъде щастлив с Хелън? Както казах, на мен тя ми се струва много чаровна.
— Е, на мен пък ми се струва непоносима. Не си спомням кога за последен път съм виждал толкова злобно момиче. — Поклати глава. — Не, Хелън никога няма да бъде подходяща за Колин. Мъжът, който ще се ожени за нея, ще се обрече на нещастие и проблеми със слугите.
— Проблеми със слугите ли? — намръщи се лейди Бересфорд. — За какво намекваш пък сега, Хари?
— Щеше да знаеш за какво точно намеквам, ако беше оставила на второ място театъра си с болестта и бе прекарала наистина известно време с това момиче.
— За твоя информация аз наистина съм болна — възкликна възмутено маркизата. — И моля те престани с тази загадъчност. Все още нямам представа какво искаше да кажеш с последната си забележка.
— Добре тогава, в такъв случай ще говоря без заобикалки: нито един прислужник няма да остане да работи при нас, ако Колин се ожени за Хелън. Тя се държи отвратително със слугите и непрекъснато ги обижда и критикува. Стигна дори дотам да удари малката Агнес. И знаеш ли защо? Защото бедното момиче й пожела приятен ден. — Поклати глава. — Ако питаш мен, добре, че се отърваваме и от майката, и от дъщерята. И най-добре ще бъде, ако не ги видим никога повече!
Този път нейно височество се съгласи с него. Отпусна глава върху рамото му, но след секунда въздъхна.
— Остава лейди Джулиана. Пристига с майка си след три дни. Може би тя ще се окаже по-подходяща за Колин.
Съпругът й с огромно усилие сдържа усмивката си.
— На твое място не бих възлагал големи надежди.
— Ако знаеш нещо, моля те, само ми кажи. Главата ме заболя от твоите загадки.
— Искаш ли да говоря отново без заобикалки? — попита шеговито той.
— Наречи го както желаеш, само ми кажи.
— Добре тогава. Колин няма да си допадне с лейди Джулиана, тъй като сърцето му вече е заето.
— Какво?
Маркизата надигна отново глава и го изгледа така, сякаш си беше изгубил ума. Той се усмихна.
— Така е, Фани. Нашият Колин е влюбен.
— Кой? Кога? — удари го тя по рамото. — О, ама не може да не ядосаш човек! Кажи ми веднага името на момичето.
— Без заобикалки ли?
— Хари! — извика маркизата и тупна отново съпруга си в гърдите.
В отговор той се засмя.
— Нашата госпожица Бартън.
Вместо да се изуми, както бе очаквал, нейно височество се замисли.
— Значи обвинението на Хелън е било вярно? Че Колин и Софи флиртували в конюшнята?
— Ако съдя по видя им, бих казал, че точно това са правили.
Лейди Бересфорд се замисли за момент, а след това кимна.
— Всъщност всичко е напълно логично. Той я защити доста буйно при случката с госпожица Мейхю. Винаги когато тя ме посети, той не е в състояние да гледа другаде, освен в нея. — Кимна отново. — Май си прав.