— Какви ги говориш, момиче — сопна се лейди Чадуик. — Повече от очевидно е, че Линдхърст и Бересфорд са напълно здрави.
В същия момент Никълъс получи толкова силен спазъм, че изохка и се преви на две. Притисна корема си, отпусна се на едно от стъпалата и застена.
— Помогни ми да вляза вътре, татко. Веднага.
— Колин? — Маркизът се озова моментално до него и се взря тревожно в лицето му. — Мили Боже, момче. Какво има? Изглеждаш ужасно. — Приведе се по-близо и изведнъж присви очи. — Господи. Струва ми се, че виждам петна.
— Петна? — изпищя лейди Джулиана. — Това е шарка! Шарка, казвам ви! Трябва да се махнем незабавно оттук!
И младата жена се спусна обратно към каретата. Камериерката извика и я последва.
Лорд Бересфорд въздъхна.
— Очевидно ще трябва да върнете дъщеря си, лейди Чадуик. Страхувам се, че вече и сам Господ не би могъл да я убеди да влезе в къщата.
Маркизата също въздъхна.
— Да. Мисля, че сте прав, милорд.
И започна да се извинява на своя домакин. В това време маркизът обгърна с ръка сина си през кръста и му помогна да се изправи. Притисна го здраво към солидното си тяло и прошепна:
— Внимателно, момчето ми. Всичко ще бъде наред. Искаш ли да изпратя Джулиъс да доведе лекаря?
Линдхърст се вкопчи в баща си, тъй като в този момент го присви нов спазъм. Притеснен, че няма да успее да стигне навреме, той процеди през стиснати зъби:
— Само ми помогни да стигна до стаята си… веднага.
— Това изглежда е интересна статия за парфюмираните води — рече Софи, като отмести поглед от списанието към лицето на лейди Бересфорд. Откри, че тя отново се е вторачила в нея с познатото изражение, което винаги я изнервяше. Както обикновено си наложи да не обръща внимание нито на физиономията й, нито на своето безпокойство, усмихна се и попита: — Искате ли да ви почета на глас?
Нейно височество отвърна на усмивката й.
— Знаеш ли, Софи, ти си едно изключително приятно момиче. Предполагам, че си имала много ухажори в… Дърам, нали така беше?
Девойката я погледна объркана. Последното, което имаше желание да обсъжда, беше ухажване и любовни увлечения. Нещо повече, съмняваше се, че би могла да го направи, без да избухне в сълзи. Невъзможната й любов към Никълъс правеше тази тема прекалено мъчителна.
Сведе поглед и прошепна:
— Да, Дърам. Но нямах ухажори. Нашето имение се намираше в отдалечен район и рядко виждах друг, освен баща си и прислугата.
Така. Този отговор пресичаше повдигнатата тема. Лейди Бересфорд обаче я смъмри:
— Хайде, хайде, не ми казвай, че никога не си изпитвала чувства към мъж. Все пак си ходила на училище в Бат, а това означава, че няма как да не си срещнала поне неколцина джентълмени. Всъщност аз все още не съм срещала възпитаничка на Бат, която по време на престоя си там да не се е влюбила поне веднъж.
Докато Софи търсеше подходящ отговор, в стаята се втурна маркизът. Виждаше се, че е притеснен.
— Хари? Какво е станало? — извика нейно височество.
— Колин! Нещо много лошо се е случило с него!
Младата жена и господарката й възкликнаха уплашено.
— О, моля ви, моля ви, кажете ми, че той е добре — проплака Софи. Но се изчерви веднага и додаде: — Всички вие бяхте толкова добри към мен. Не бих искала да се случи нещо на член от вашето семейство.
Изражението, от което толкова се страхуваше, се появи отново на лицето на лейди Бересфорд. Без да откъсва очи от нея, тя се сопна:
— Е? Не ни дръж в напрежение, Хари! Какво се е случило на Колин?
— Ял е сладкиш с кайсии и ананас — заяви маркизът с толкова мрачно изражение, сякаш съобщаваше, че синът му е бил прострелян.
Съпругата му моментално отмести поглед от Софи към него, а на лицето й се изписа ужас.
— Какво? Но как е могло да се случи подобно нещо? Готвачката знае много добре, че не трябва да му сервира нищо с ананас. Виждала е колко зле се чувства от него.
— Не понася ананас ли? — извика Софи и изведнъж също се почувства зле.
— Точно така — отвърна лорд Бересфорд. След това насочи вниманието си към своята съпруга и рече: — Сладкишът е бил в подноса със закуската на Колин, но като че ли никой няма представа как е попаднал там. Готвачката и Мег се кълнат, че не е бил в подноса. Джулиъс се кълне, че е бил. — Поклати глава. — На всичкото отгоре на него му стана зле, когато посрещахме лейди Чадуик и дъщеря й.
— Бедничкият. Колко неприятно за него — промълви маркизата. — Надявам се, че нашите гостенки са разбрали?
Негово височество изсумтя.