Погледна към Елоиз за потвърждение.
Вуйна й кимна.
— Действително изглеждаш прекрасно, скъпа — заяви тя и остави кошницата върху тоалетката, до недокоснатата кутия с бонбони, която Линдхърст бе изпратил предишния ден.
След като постоя и погледа как мадмоазел вплита панделка в прическата на девойката, тя прекоси стаята, за да хвърли поглед на лилавата рокля, която бе избрана за случая.
Следващите няколко минути изминаха в мълчание: мадмоазел размишляваше дали да върже панделка или не, графинята се опитваше да определи дали племенницата й да сложи перлените обици или диамантените халки, а Софи се чудеше дали разполага с достатъчно пари, за да избяга тайно във Франция.
Тъкмо бе стигнала до заключението, че щяха да й стигнат само до Дувър, мадмоазел отстъпи назад и като посочи величествено към своя шедьовър, извика:
— Voila.
И това действително беше шедьовър. Французойката бе оставила само по една къдричка от двете страни на челото й, беше сресала косата й назад. Лилавата панделка, която се намираше над лявото слепоочие, се захващаше с лента около главата.
Дори Софи, колкото и обезсърчена да беше, не можеше да не признае, че ефектът беше впечатляващ. Жалко, че трябваше да бъде прахосан за Линдхърст.
— Превъзходно! — възкликна вуйна й. Тя се надигна от мястото си пред кутията с бижута на девойката, където бе ровила до този момент, за да я огледа отблизо. — Днес наистина надминахте себе си, мадмоазел.
Камериерката, която не страдаше от фалшива скромност, се съгласи:
— Oui. Надминах се. Сега остава само да облека госпожица в тази прекрасна рокля, да сложим бижута и voila, ще е готова да приеме негово височество.
Софи се нацупи при спомена за ужасното задължение, което я чакаше. Никога, дори след най-изкусното разкрасяване, нямаше да бъде готова за Линдхърст и проклетото му предложение.
За лош късмет и двете й събеседнички забелязаха гримасата й. Но преди прислужницата да успее да каже каквото и да било, а ако се съдеше по изражението й, тя точно това се канеше да направи, Елоиз се произнесе:
— Вече може да вървите, мадмоазел. Искам да поговоря насаме с моята племенница.
— Ами рокля, мадам! Тя с испански ръкави. Испански ръкави трябва да се аранжират по определен начин, за да се получи желан вид.
— Аз мога да се справя прекрасно с аранжирането на ръкавите — заяви графинята. Тъй като французойката все още се колебаеше, тя плесна с ръце. — По-бързо! Побързайте, мадмоазел! Трябва да обсъдя някои деликатни неща с момичето, преди да го оставя да слезе долу, но и не трябва да караме негово височество да чака повече от необходимото.
— Деликатни? — Камериерката разбра за какво става въпрос. — Ааа! Разговор за младоженка, oui…
— За младоженка ли? — В този момент обаче Елоиз се досети за какво става дума и се изчерви силно. — Ъъъ, да. Точно такъв разговор.
Мадмоазел се усмихна и погледна разбиращо Софи.
— Слушай вуйна си, oui? Тя ще каже всичко за брака, да не се плашиш.
Девойката кимна. Прекрасно. Само това й липсваше, да слуша обясненията на вуйна си за ужасите, които я очакват в леглото на Линдхърст. Въпреки отвращението си тя все пак не забрави да каже на французойката:
— Благодаря, мадмоазел. Негово височество несъмнено ще остане много доволен от вашите усилия.
„Това поне не е лъжа“ — помисли си тя, докато изучаваше отражението си в огледалото. Макар да не бе мигнала цяла нощ, изглеждаше свежа и отпочинала, сякаш току-що бе прекарала две спокойни седмици в провинцията. Това бе истинска благословия. Ако не изглеждаше добре, негово височество може би щеше да размисли дали да се жени за нея. И тогава щеше да се озове в затвора; беше чувала, че там хубостта изчезвала за по-малко от един ден.
Потръпна от перспективата за подобен ужас. Стана и се напъха в роклята, която държеше вуйна й. Тъй като вече нямаше причина да се преструва в отсъствието на прислужницата, тя потъна в мрачно мълчание.
Тъкмо си представяше как се преструва на мъртва, за да се отърве от Линдхърст, когато Елоиз я сграбчи за ръката и я помъкна към огледалото.
— Виждаш ли, скъпа? — заяви тя. — Тази рокля е идеална за момиче, на което предстои да направят предложение за женитба. Очарователна и същевременно — елегантна, младежка, но и съвсем женствена, за да изглеждаш достатъчно голяма за женитба.
Софи се взря в образа си, въпреки че за пръв път в живота си не се интересуваше от своя вид. Въпросната рокля беше нова, пристигнала само преди два дни. Тогава тя се бе почувствала много щастлива; и как да не се почувства при вида на тези испански ръкави и волани. Днес обаче виждаше в нея депресиращ символ на необходимостта да се омъжи за Линдхърст.