— Ще имаш ли нещо против и аз да погледна т-твоето тяло?
Линдхърст разпери ръце.
— Заповядай.
Младата жена започна да разкопчава бавно халата му, като хапеше лекичко долната си устна. Когато приключи с разкопчаването, той захвърли дрехата на работната маса зад гърба си. Обърна се към нея, за да й даде възможност да продължи.
Софи потръпваше от вълнение и притеснение. Премина към шалчето около врата му, но не успя да се справи с проклетия възел. Колкото повече се стараеше, той се затягаше още по-здраво. Накрая Никълъс я спаси, като сам се зае с него.
— Тези възли са дяволски сложни — заяви той и го захвърли до горната си дреха. — Бяха ми нужни години, докато ги овладея.
Явният му опит да пощади чувствата й я накара да се усмихне. С преливащо от нежност сърце младата жена заразкопчава ризата. Когато любимият й я измъкна през глава, тя се ококори със страхопочитание насреща му.
Той беше съвършен. Не се сдържа и докосна мускулестата му гръд. Беше твърда и косъмчетата по нея не бяха меки. Очарована от начина, по който гъделичкаха дланта й, тя започна да изучава в подробности изваяните като от скулптор мускули. След това плъзна длан надолу. Дъхът й секна от възхита, когато стигна до тънкия му кръст.
Докато прокарваше пръсти по мускулите на плоския му корем, Софи прошепна:
— О, Никълъс! Толкова си великолепен! Трудно ми е да повярвам, че си от плът и кръв.
Графът изохка и я привлече в обятията си.
— Наистина съм от плът и кръв, любов моя… плът, която трепери, щом я докоснеш, и кръв, която пее от желание да те притежава.
— Тогава притежавай ме — промълви младата жена и се протегна на пръсти, за да го целуне.
Последва трескаво стенание, Линдхърст я вдигна на ръце, и я положи на работната маса върху горната си дреха.
Дълго я съзерцава с жаден поглед. От гърлото му се изтръгна дрезгав вик и миг по-късно дланите му се озоваха върху гърдите й. Палците му започнаха да правят кръгови движения около зърната и да предизвикват прекрасни усещания. Софи изохка блажено и се изви.
Линдхърст продължи тази прекрасна игра още няколко мига, а после се наведе и пое едното зърно в устата си. Софи изпадна в екстаз, докато той ту ги целуваше, ту ги хапеше лекичко или прокарваше език по тях. Каквото и да направеше, изпращаше електричество — заряд след заряд — по тялото й.
Получените вибрации се събираха дълбоко и ниско и дразнеха онова място от тялото й, за което бе немислимо да се спомене. Като се извиваше и стенеше, младата жена сграбчи ръката му и я притисна между краката си.
Никълъс вдигна глава от гърдите й, изръмжа и разголи долната част на тялото й. Сложи я да легне на масата, разтвори набъбналата й плът и прокара леко пръст по нея. Дълго я възбужда с милувки, след това коленичи и я зацелува на същото място.
На няколко пъти я докара почти до края. Тя се извиваше към устата му, стенеше и молеше да й помогне да получи облекчение. Когато видя, че вече е влажна и трепереща от желание, графът се изправи и си смъкна панталоните.
— О, Боже! Само се виж — прошепна любимата му, като се надигна на лакти, за да наблюдава по-добре члена му. Погледна го стеснително и попита, заеквайки: — М-мога ли да го докосна? — След неговото кимване тя го сграбчи. Той изстена и подскочи. Решила, че отново му е причинила нещо лошо, тя дръпна ръка като опарена и промълви: — Съжалявам.
— За какво? — процеди през стиснатите си зъби Никълъс.
— Че ти причиних болка. Не исках да го направя. Само… само исках да те почувствам.
След кратка пауза Линдхърст изкомандва тихо:
— Погледни ме, Софи. — Щом се подчини, тя видя, че той се усмихва. — Не си ми причинила болка. Харесва ми да ме докосваш.
— Но ти подскочи — отвърна тя, като се взря смаяна в красивото му лице.
— Ти също подскочи, когато те погалих. Не си ли спомняш.
Младата жена поклати глава.
— Не. Не! Това, което направи, беше прекрасно.
— Е, точно това усещам и аз. Разбираш ли?
Тя също се усмихна и отново го хвана.
Графът обаче веднага съжали, че я бе насърчил. Нежното и същевременно страстно докосване на пръстите й по пламналата му плът се оказа много по-стимулиращо, отколкото бе очаквал. Толкова стимулиращо, че след секунди се видя принуден да се отдръпне от ръцете й — беше сигурен, че няма да издържи още дълго по този начин.
— Никълъс? — прошепна Софи.
Той поклати глава в отговор на безмълвния й въпрос.
— Не, любов моя, не си направила нищо лошо. Точно обратното, то бе много добро и обещавам следващия път да те оставя да ме изследваш колкото си искаш. Сега обаче е време да се облекчим един друг.
Зацелува я и когато се увери, че е готова за него, се намести между бедрата й. Допирът на интимните им части изтръгна вик от гърлото й и тя се разтвори още по-широко. Линдхърст започна да прониква бавно, като не спираше да я гали, за да намали болката.