Младата жена наистина го бе разбрала, но нямаше намерение да му го каже.
— Говорите със загадки, милорд — сопна се тя, — загадки, чийто отговор нямам интерес да науча. А сега, ако обичате, си гледайте работата и ме оставете аз да си гледам моята. Нямам време за такива глупости.
И понечи да мине, но Куентин я стисна за раменете и я притисна към вратата. След това почти допря лицето си в нейното и изсъска:
— Значи не обичаш загадки, така ли? Чудесно. Тогава ще говоря направо. Знам, че брат ми е взел каквото може от теб. Всички в Лондон го знаят. Миналата седмица срещнах скъпия Колин в нашия клуб. И знаеш ли какво правеше? — Тъй като тя не отговори, той изръмжа: — Хвалеше се как те ухажвал, покорил, прелъстил и след това — отритнал. Доста подходящо отмъщение за начина, по който го посрами, а?
— Не! Не ти вярвам! — извика Софи. — Не може да е вярно!
Никълъс никога не би сторил подобно нещо.
Но ако не беше вярно, откъде щеше да знае Куентин, че брат му я бе ухажвал и покорил? Буца заседна в гърлото й. Колкото и да не й се искаше да го признае, отговорът обясняваше действията на Никълъс.
— Вярвай, защото е точно така.
— Защо правите това, Куентин? — прошепна младата жена почти разплакана.
— Защото ми харесваш и искам да те имам в леглото си. Ти си много хубава.
Този път се усмихна, протегна ръка и докосна една къдрица.
— А ако откажа?
— Ами в такъв случай ще кажа на родителите си коя си и лично ще те съпроводя до Лондон, за да те предам на твоите кредитори. Уверявам те, че никой няма да ме спре да го направя. Ако не си забелязала, да ти кажа, че скъпите мама и татко залагат много на любимия си наследник — почти изплю последните думи той. За нейна изненада негово височество я пусна и направи крачка назад. — Сега ви оставям, скъпа ми госпожице Барингтън, да свършите работата, за която проявявате такова нетърпение, и да размислите над казаното от мен. Очаквам ви в спалнята си не по-късно от полунощ.
И след като се поклони едвам-едвам, отмина нататък.
Тя го проследи с поглед, докато отчаянието я обвиваше като мъгла. Трябваше да напусне това място. Веднага.
Куентин се бе разположил на канапето в гостната с чаша мадейра в ръка и слушаше разказа на майка си за неотдавнашните неприятни преживявания на Никълъс във връзка с две парчета ананасов сладкиш. Докато тя описваше страданията му в подробности, младият мъж си взе бележка да запомни тази слабост на скъпия си брат и да се възползва от нея. Колко забавно щеше да бъде да наблюдава как възвишеният граф Линдхърст се обрива и не успява да стигне навреме до тоалетната пред очите на цялото висше общество.
Не толкова забавно, разбира се, колкото изражението му, когато научи, че му е откраднал госпожица Барингтън.
Куентин беше доволен. Не можеше да си обясни как е възможно брат му да е такъв глупак, че да прости на онова момиченце след всичко, което му бе сторило. А как изобщо можеше да я обича, ето това вече не бе в състояние да си представи.
Но той наистина я обичаше. И възнамеряваше да се ожени за нея въпреки факта, че щяха да започнат да гледат на него като на най-големия глупак. Миналата седмица в клуба беше подочул Никълъс да казва на не по-малко ограничения си най-добър приятел лорд Хънтли за плана си да го направи. Не че плановете му бяха някаква тайна. Из цял Лондон се говореше, че плащал дълговете на госпожица Барингтън като сватбен подарък.
Негово височество се усмихна презрително. Не се съмняваше, че слуховете са верни. Точно така би се отнесъл брат му към жената, която обича. Именно поради тази причина онова, което възнамеряваше да направи, щеше да бъде още по-приятно. Джобовете на Никълъс щяха да олекнат с хиляди лири стерлинги, но тази инвестиция щеше да му донесе само разбито сърце.
Колкото до него самия, той щеше да има удоволствието да обяви за втори път пред висшето общество, че неговият съвършен, привилегирован брат отново е станал на глупак заради госпожица Барингтън. Колко сладко щеше да бъде да разкрие още тъмни петна по привидно безупречната му фасада. Толкова сладко, колкото и начина, по който щеше да го злепостави пред родителите им. В техните очи той беше нещо много повече от това, което бе в действителност. Крайно време беше да осъзнаят, че всъщност нямаше нищо общо с несравнимото същество, което величаеха така сляпо.
Усмихна се отново при мисълта какво щяха да направят и да кажат, като открият, че лорд Доброта и Светлина е възнамерявал да се ожени за същото момиче, което го бе опозорило. Ако нещо можеше да ги накара да осъзнаят колко са грешили по отношение на Никълъс, то беше именно това. А когато по-късно обяснеше как е прелъстил госпожица Барингтън, за да спаси Колин от извършването на ужасна грешка, те несъмнено щяха да прехвърлят върху него част от обожанието, което изпитваха към брат му.