Родителите му се спогледаха.
— Желаете ли да кажа на конярите да я потърсят? — попита Диксън, видимо притеснен.
Очевидно той също харесваше Софи.
— Ами… — Маркизът погледна към съпругата си. — Струва ми се, че нямаме избор. Ако това момиче е крадла, трябва да бъде предадено на властите.
— И аз мисля така — съгласи се с въздишка нейно височество. — Ако обичаш, изпрати конярите да я търсят, Диксън. Тя не може да е стигнала далеч.
Куентин сведе глава, за да скрие усмивката си. Любимата на Никълъс бе не само лъжкиня и флиртаджийка, ами и крадла. Прекрасно.
— Господин Рентън, енорийският началник на полицията — обяви Диксън.
Началникът на полицията! Софи се взря в едрия, мрачен мъж, който влезе в гостната. Това бе някакъв кошмар, не можеше да е истина! Само в един кошмар можеше да се обърка толкова животът й.
Затвори очи, опитвайки се да овладее паниката си. Щеше да преброи до двайсет и да се събуди. И тогава щеше да установи, че е в безопасност, в леглото заедно с Никълъс, който е все още в Хоксбъри и е влюбен в нея.
„Едно… две…“
Докато броеше, чу как маркизата възкликна:
— Началникът на полицията?
— По дяволите, кой го е извикал?
„Седем… осем… девет…“
— Аз, майко. Сметнах, че е необходимо при дадените обстоятелства.
„Четиринайсет… — Куентин, разбира се. Демонът от нейните сънища. — Петнайсет… шестнайсет…“
— О, не смятам, че беше необходимо да викаш началника на полицията — смъмри сина си лейди Бересфорд. — С баща ти сме в състояние да се справим с проблемите около нашата прислуга.
„Двайсет!“ Младата жена отвори очи. Все още се намираше в синята гостна и полицейският началник все още стоеше само на няколко метра от нея.
— Извинете, милейди, но кражбата е всеобщ проблем. — Гласът му бе не по-малко зловещ от вида му. — Ако на прегрешенията на крадеца не се обърне внимание или бъдат опростени прекалено лесно, той ще ги повтори отново. — Поклати бялата си перука. — Винаги съм казвал: „Прости днешната кражба на един хляб и ще създадеш утрешен пладнешки обирджия.“
— Не вярвам, че госпожица Барингтън би се захванала с пладнешки обири — отвърна сухо маркизът. — Освен това двамата със съпругата ми се съмняваме силно, че изобщо е виновна.
— Точно така. За вината й няма изобщо никакво доказателство — допълни лейди Бересфорд.
Съпругът й кимна.
— Това е, господин Рентън. Както виждате, нямаме нужда от вашите услуги. — Даде знак на иконома. — Моля ви, приемете най-смирените ми извинения за неудобството, което ви е създал моят син, сър. Диксън ще ви изпрати.
Полицейският началник се намръщи.
— Хиляди извинения, милорд. Момичето може и да е невинно, но си остава фактът, че в дома ви е извършена кражба. Като енорийски началник на полицията, мой дълг е да открия крадеца и да го арестувам.
— Точно така. Освен това не може да се каже, че госпожица Барингтън е невинна. Все още има заповед за задържането й поради неизплатени дългове — обади се Куентин.
— Заповед ли казвате? — Сините очички на полицая се насочиха към Софи. Разбира се, в тях нямаше капчица милост. — Това ли е углавната престъпничка?
И посочи обвинително с показалец към нея.
Погледът на Куентин, отмъстителен и триумфиращ, също бе насочен към младата жена. Тя обаче нямаше намерение да покаже страха си, затова го погледна с цялото презрение, на което бе способна. О, как е могла да смята някога тези виолетови очи за красиви? Той отвърна:
— Това, сър, е госпожица София Барингтън, една от най-прочутите и окаяни жени в Лондон. Тя не само измами цялото висше общество, ами и направи огромни дългове по време на сезона и след това, когато игричките й бяха разкрити, избяга.
Този път смелостта й изневери; тя се отпусна ужасена в стола си. Чувстваше, че е на ръба на истерията. Погледна първо към маркизата, след това към маркиза, като ги умоляваше безмълвно за помощ. Двамата се спогледаха по странен начин, след това лорд Бересфорд се усмихна… но усмивката му бе заменена от смръщване, когато синът му додаде:
— Тя наистина е углавна престъпничка.
— Имаш ли доказателство за това, братко? — прозвуча силен глас.
Сърцето на Софи спря за момент, когато разпозна този дълбок, прекрасен… този любим глас. Никълъс.