При тези думи тя изгледа лейди Бересфорд умолително; маркизата кимна в отговор.
Все така с наведена глава и подсмърчаща, перачката заговори задавено:
— Имах нужда от пари, за да съ омъжа. Очаквам бебе, а ние с Езра ни можем да си позволим да съ оженим. Не и преди дъ си осигурим достатъчно пари, за да си купим ферма. Ний спестяваме от доста време, но шъ ни трябва още една година, а туй вече не ни устройва.
— Разбирам — прошепна Нейно височество. — И този Езра знае ли за плана ти да откраднеш сребърните прибори?
Младата жена вдигна рязко глава.
— О, не! Не, милейди! Няма по-честен човек от моя Езра. Той никога не би се съгласил да направя нещо нередно. Всичко туй си е само моя работа.
Маркизата и съпругът й се спогледаха смръщени.
— Виждам, че наистина си била отчаяна, Панси — обади се Никълъс. — Не разбирам само защо си ги върнала.
Панси погледна към Софи; по страните й се стичаха сълзи.
— Чух, чи полицейският пристигнал да отведе Софи заради извършеното от нея престъпление. Не можех да понеса туй да съ случи. Софи ми е приятелка, най-добрата ми приятелка. Всичко бих сторила зарад’ нея.
— Е, това изяснява положението — заяви Рентън и тръгна към нея. — Откраднатата собственост е възстановена, крадецът си призна. Остава само да я арестувам.
— Не! — Софи се изправи отново. Прекоси стаята, прегърна приятелката си и възкликна: — Не можете да я арестувате! След като е върнала собствеността, няма как да я обвините, че я е откраднала. — Срещна погледа на графа и рече: — Мъдър човек като вас, лорд Линдхърст, несъмнено ще се съгласи с мене.
Той кимна и се усмихна.
— Госпожица Барингтън е напълно права. Не е извършено истинско престъпление. Джон, моля те, пусни незабавно Панси.
Лакеят се подчини веднага.
— Но милорд! Не може просто така да пренебрегнете този инцидент — възпротиви се полицейският началник. — Това момиче е откраднало. Решението й да върне собствеността и да признае вината си определено не я извинява.
— Тя направи нещо много по-важно от това просто да върне среброто. Доказа верността си към семейство Съмървил — отвърна Никълъс.
— Тя доказа верността си към госпожица Барингтън, не към нашето семейство — озъби се Куентин.
Маркизата го изгледа раздразнено.
— Мълчи, Куентин. Омръзна ми твоята заядливост.
— Грешиш, братко — отговори тихо графът. Погледът му отново се насочи към Софи. — Панси действително прояви вярност към представител на семейство Съмървил.
— Същият си като баща си. Вечно говориш със загадки — оплака се майка му. — Кажи просто какво имаш предвид.
— Имам предвид, че желая госпожица Барингтън да стане госпожа Никълъс Съмървил, графиня Линдхърст — усмихна се леко младият мъж. — Ако си съгласна да ме вземеш, Софи — додаде той. — Говорих съвсем искрено, когато ти обещах вечността с мен. Обичам те.
Младата жена го изгледа удивено. Той я обичаше и искаше да се ожени за нея. Най-ужасният й кошмар току-що се бе превърнал в най-красив сън.
Сега вече Никълъс се усмихна широко и на бузите му се появиха трапчинките, които тя обичаше толкова много.
Софи се спусна към него.
— О, Никълъс! Да! Разбира се, че ще се омъжа за теб. Аз също те обичам.
Той я пое в обятията си и я целуна.
— Крайно време беше да го направиш, момчето ми — отбеляза маркизът. — Вече си мислех, че аз ще трябва да спасявам момичето.
— Какво? — извикаха в един глас Софи и Никълъс, но без да се пускат.
Нейно височество кимна.
— Баща ти пръв се досети за твоите чувства към момичето и отгатна коя е тя. Признавам, че когато ми го каза, се стреснах. И с право. Дори ти би трябвало да признаеш, че е невероятно да обичаш госпожица Барингтън след всичко, което се случи. — Поклати глава. — Някой ден двамата ще трябва да седнете и да ми разкажете как стана това. Несъмнено ще бъде изключително интересен разказ… който внуците ми ще слушат с радост.
— Значи нямаш нищо против нашия брак?
Лейди Бересфорд отвърна:
— Разбира се, че не. С баща ти винаги сме искали да бъдеш щастлив. И той ми помогна да видя, че госпожица Барингтън наистина ще те направи щастлив. Освен това аз я харесвам. Никога не съм имала по-добър модел, въпреки че се прегърбва. — Намигна на Софи. — Какво ще кажеш да прегърнеш бъдещата си свекърва?
— И свекър — добави негово височество и направи няколко крачки, за да застане до съпругата си.
В този момент Рентън се изкашля.