— Д-да, милорд! И благодаря. За мен ще бъде чест.
— Добре. В такъв случай първото, което ще направиш като втори лакей, е да информираш баща ми, че съм бил задържан и ще се забавя малко.
— Много добре, милорд.
И с вид на човек, който всеки момент ще се пръсне от вълнение, Терънс се поклони пъргаво и се спусна към църквата.
След като уреди този въпрос, графът насочи вниманието си към хълцащата камериерка. Измъкна носната кърпа от джоба си и прошепна:
— Наранена ли си, Фанси? Имаш ли нужда от лекар?
Тя поклати глава, все така заровила лице в полата си.
Младият мъж се приближи още малко, като се опитваше да зърне лицето й. Беше разбрал, че прислужниците не обичат да признават своите наранявания и заболявания, особено пред работодателите. И напълно основателно. Уволняването на прислужници заради някакъв недъг бе широко разпространена, макар и нехуманна практика, която възмущаваше еднакво и него самия, и неговите родители. Въпреки репутацията им като великодушни и състрадателни хора някои от слугите се страхуваха. Затова на представителите на семейство Съмървил често се налагаше да се досещат за здравословните проблеми на своите прислужници, за да могат да се погрижат за тяхното лечение.
Тъй като се притесняваше да не би и този случай да е такъв, Никълъс промълви:
— Сигурен съм, че си в чудесна форма, както твърдиш. Въпреки това ще се почувствам по-спокоен, ако ми позволиш да ти огледам лицето. — Когато Фанси подсмръкна и свали полата си достатъчно, за да го погледне предпазливо, той се усмихна и додаде: — Наистина ще ми направиш огромна услуга, ако ми позволиш да те видя.
Пълните й със сълзи очи се разшириха.
— Хъ? Как?
— Като ме спасиш от тълпата твои обожатели, ето как.
Сега вече младата жена се ококори.
— Каква тълпа от обожатели?
— Ами тези, които несъмнено ще скочат и ще ме разкъсат на парчета, ако поради небрежност стана причина за повреждане на красотата ти.
Фанси го гледа като ударена от гръм в продължение на няколко секунди, след което се изкиска и пусна полата.
— Хайде, милорд, ни съ шегувайте с мен сега.
Линдхърст се усмихна още по-широко, когато хвана брадичката й и повдигна обляното й в сълзи лице.
— Аз? Никога! Аз говоря само истината. Достатъчно е да видиш как те гледат мъжете, за да се увериш, че е така. — Доволен от усмивката й, той побърза да огледа лицето й. Стори му се напълно невредима, като се изключеше синината на лявата буза. Усмихна се с облекчение и я пусна. — Както изглежда няма нищо сериозно, но лявата ти буза придобива интересен пурпурен цвят.
Камериерката подсмръкна и опипа предпазливо мястото.
— Не се страхувай, госпожице Дженкинс — додаде графът, като й подаде носната си кърпа. — Има предостатъчно време синината да мине, за да можеш пак да омаеш твоите обожатели на летния празник.
Думите му обаче не й доставиха удоволствие, както бе очаквал; вместо това Фанси отново заплака. Напълно объркан, Никълъс се обърна към Софи за помощ. Тя го гледаше много странно. Беше му достатъчна една секунда, за да разбере, че съзерцава лицето му, и още една, за да се смути от това. Нямаше представа какво бе причинило внезапното й прехласване, но нещо му подсказваше, че то нямаше да му хареса, ако случайно го открие.
С усещането, че никога не се е чувствал така притеснен както в този момент, той сведе глава и инстинктивно скри обезобразената страна на лицето си. Изрече първото, което му дойде наум, като се молеше поне гласът му да прозвучи спокойно.
— Съжалявам, Фанси. Исках само да те развеселя.
Младата жена поклати глава.
— Вие не сте виновен, милорд. Аз съм виновна. Разправях на всички как… — тя шумно се изсекна. — Как Чарли мъ обича и как шъ обяви годежа ни на летния празник. — Спря, за да издуха гръмко носа си. След това възкликна: — И наистина е така! Той твърдеше, чи мъ обича и иска да съ оженим. Когат’ хората чуха, чи само мъ е заблуждавал, за да съ добере под полата ми…
Не довърши мисълта си и зарида.
— Хайде, хайде, Фанси. Всичко ще се нареди, ще видиш. — Никълъс я потупа неловко по ръката. — Единственото, което ще си помислят другите, е, че Чарли е копеле, и ще бъдат доволни, че си отиде. А най-много от всички ще се зарадват твоите обожатели. Няма да се изненадам, ако започнат да висят денонощно пред вратата и да претендират за привилегията да те ухажват.
Дяволите да го вземат, как мразеше да гледа плачещи жени. В такива случаи винаги се чувстваше малко виновен, сякаш е можел да стори нещо, за да предотврати нещастието им.
Фанси зарида още по-гръмко.
— Никой мъж няма повече да мъ поиска… е, освен за да легна с него. Чарли е прав. Аз съм нищо…