Линдхърст я стисна за раменете и я раздруса, за да я накара да млъкне.
— Не говори такива неща. — Болката й му се стори толкова позната; тя заби нокти в незарастващите му рани и му причини неописуеми страдания, от които дъхът му секна. Обзет от отчаяното желание да успокои и нейната, и собствената си мъка, той стисна още по-силно раменете на младата жена и я разтърси отново. — Погледни ме, момиче. — Тъй като главата й пак остана отпусната и тя продължи да хлипа, графът я разтърси този път толкова силно, че Фанси изтърва носната си кърпичка. — Казах да ме погледнеш, по дяволите! Искам да бъда сигурен, че слушаш, като ти говоря.
Но още щом му се подчини, той съжали, че я накара да го направи. Очите им се срещнаха и на него му се стори, че се оглежда в огледало; техните дълбини отразяваха същите убийствени съмнения и липса на самоуважение, които преследваха и него самия. Това му подейства като удар.
Забравил всичко друго, освен общата им мъка, той я погледна и промърмори:
— Знам какво е да бъдеш осмян публично, Фанси. Повярвай ми, знам. И знам какво чувстваш. Смазващо е, не мога да опиша по друг начин това чувство. Прониква до самата сърцевина на съществото ти и прояжда душата. Човек се чувства дефектен, нежелан и безпомощен. — Гласът му премина в шепот: — Най-лошото, започва да се съмнява в себе си и да се пита дали наистина е дотолкова недостоен за любов, колкото смята другият.
Някой изхълца. Беше Софи. Чувствата така го бяха завладели, че бе забравил напълно за нейното присъствие. Младият мъж стисна зъби. Дяволите да го вземат. Не може да не си бе дала сметка, че именно тя го бе сломила. Несъмнено думите му й бяха доставили огромно удоволствие и се наслаждаваше на успеха си. На всичкото отгоре сега тя издаде някакъв трудно определим звук, може би потиснат смях, и се приближи.
Е, за нищо на света нямаше да й позволи да вземе надмощие. Никълъс насочи вниманието си отново към камериерката; всъщност я виждаше за пръв път от началото на трескавата си реч. Тя бе престанала да плаче и удивено го наблюдаваше.
Наложи си да се усмихне и заяви:
— Не позволявай на никого да те унищожи по този начин, Фанси. Никога! Ако някой е толкова зъл човек, че да нарани умишлено другиго, той не притежава нито дълбочина на характера, нито яснота на ума, за да направи правилна преценка. Следователно неговото мнение няма стойност. Нещо повече, не ти, а той е недостоен и не заслужава любов. Неговата безчувственост го прави такъв.
— Лорд Линдхърст е прав, Фанси. За всичко — обади се тихо Софи.
Ако не бе седнал, Никълъс щеше да падне от учудване. Последното, което бе очаквал от Софи, бе съгласие с думите му. Объркан, той пусна раменете на камериерката и погледна крадешком към девойката.
Тя продължаваше да го съзерцава, но по един по-скоро замислен и доста тъжен начин. Младият мъж би могъл да си помисли, че се е разкаяла. Но, разбира се, повърхностната госпожица Барингтън беше неспособна на подобни благородни емоции…
Наистина ли е неспособна? Объркан, графът извърна очи.
— Защо ти пука к’во мисля или чувствам, госпожице Навирен нос? — рече Фанси, като се изсекна с ураганна сила. — Ти ни мъ харесваш и никога не си опитвала да го скриеш.
Настана кратко мълчание, след което Софи въздъхна.
— Имаш право. Аз не те харесвам така, както и ти не харесваш мен, нито пък сега се опитвам да покажа нещо друго. Съгласна съм с негово височество, тъй като всичко казано от него е вярно.
Камериерката подсмръкна.
— Как не. Остава да ми кажеш, чи ни си съгласна и с туй, коет’ Чарли наговори за мен.
— Ами, действително не съм съгласна.
— За малко да ти повярвам.
Линдхърст чу шепота на трева и лекото шумолене на муселин, тъй като Софи се приближи още повече до мястото, където той стоеше с камериерката.
— Виж, Фанси. Признавам, че не бях сърдечна с теб, но същото може да се каже и за теб. Ти се държиш зле с мен от мига, в който се запознахме. Не бяха минали и пет минути, откакто пристигнах в Хоксбъри, и ти започна да се заяждаш с мен.
— Защот’ ти мъ гледаше така отвисоко, сякаш аз не бях нищо повече от вчерашна помия.
— Точно така ме гледаше и ти — заяви помирително Софи.
— Туй са глупости! Не съм аз таз, дет започна първа. — Фанси се извъртя и насочи обвинително показалец към своята съперница. — Ти започна. Ти и твоето държание, с коет’ държеше да ни напомняш непрекъснато, чи си баронска щерка. И изобщо не ни разправяй, чи ни си съ държала тъй. Сама го знайш!
— Никога не съм твърдяла, че не съм се държала така. И, признавам, това допринесе в голяма степен за затвърждаване на глупавата неприязън помежду ни. Но пак повтарям — твоето, а не моето държание запали искрите на тази вражда.