— Ами ако не успея да зачена преди да е научил истината? Какво ще стане тогава? Съмнявам се, че ще потърси леглото на жена, която ненавижда.
Това нейният глас ли беше, толкова слаб и изпълнен със страдание?
— Е, в такъв случай не ни остава друго, освен да се надяваме, че похотливостта му ще се окаже по-силна от гордостта.
Девойката потръпна при мисълта, че ще трябва да изтърпи похотливостта на Линдхърст. Но какъв избор имаше?
Или Линдхърст, или затвора.
От гърдите й се изтръгна пораженческо ридание. Какъв избор имаше наистина?
Глава 2
— Тези, милорд?
Лорд Никълъс Съмървил, граф Линдхърст захвърли шалчето и се обърна с гръб към огледалото, за да огледа високите кожени ботуши, които слугата бе донесъл да му покаже. Присви критично очи и заоглежда бляскавите им контури, търсейки някакъв недостатък. Тъй като не откри нищо, кимна едва забележимо и отново се зае с шалчето си.
За разлика от повечето сутрини, когато го правеше с безгрижна лекота, днес парчето плат отказваше да бъде завързано на симетричен възел и това обясняваше непрекъснато увеличаващата се купчина смачкан муселин в краката му. А и тази сутрин не можеше да се сравни с предишните. Тя беше по-различна. Специална.
Днес щеше да направи предложение на несравнимата госпожица Барингтън.
И това означаваше, че външността му трябваше да бъде безупречна. Той взе ново шалче и отново се съсредоточи върху задачата да го завърже безупречно.
— Милорд? Така става ли?
Пръстите на Никълъс се плъзнаха и смачкаха колосаната материя. Като проклинаше несръчността си, младият мъж вдигна поглед към прислужника, който стоеше, хванал модерната червена жилетка, която му бе подарил за рождения ден брат му Куентин.
За момент се замисли дали вечно облечената по последна мода госпожица Барингтън ще я хареса. След това поклати глава и насочи вниманието си към шалчето.
— Може би за случая ще е по-подходящо нещо не толкова… ъъъ… ярко, Джордж — отвърна той, като оглеждаше с чувство на безсилие поредното смачкано шалче. — Не бих искал госпожица Барингтън да помисли, че внезапно ме е обзела суета.
Джордж се изсмя.
— Можете да си сложите руж на бузите и десетина изкуствени бенки по лицето, милорд, и пак всеки ще си мисли, че сте галантен. Вие имате предостатъчно качества, така че винаги ще бъдете оценяван по достойнство.
Сега беше ред на Никълъс да се засмее.
— Думи на добър и верен служител. Напомни ми да ти увелича заплатата.
— Винаги сте били много щедър, милорд — отговори камериерът и тръгна към гардероба в другия край на стаята. — И ако мога да си позволя да изказвам мнение, госпожица Барингтън е невероятна късметлийка, щом ще се жените за нея.
Никълъс изтрезня моментално.
— Тя все още не е приела предложението ми.
— Ще го приеме. Вие сте един от най-благородните джентълмени в Англия. Как би могла да ви откаже?
„Как наистина?“ — запита се младият мъж, като захвърли смачканото шалче в купчината при другите. Името, което й предлагаше, беше древно и уважавано. Колкото до богатството, то беше едно от най-големите в страната. Благодарение на всичко това можеше да избира сред най-доброто, което се предлагаше на брачния пазар този сезон.
И той се беше спрял на госпожица Барингтън.
Като се усмихваше, очарован от избора си, графът пое ново шалче и го уви около яката си. Красивата, млада София Барингтън. Тя нямаше нищо общо с това, което бе имал предвид, когато бе решил да си вземе съпруга. Нещо повече, беше пълна противоположност на жената, която си бе представял.
През януари бе навършил двайсет и осем години и най-после бе отстъпил пред майка си и се бе съгласил да се ожени. Разбира се, майка му в действителност нямаше нищо общо с решението му, но бе предпочел да я накара да мисли, че е точно така. Истината бе съвсем друга. Отдавна си бе обещал, че ако до навършването на двайсет и осем години не се е влюбил, ще дойде в Лондон и просто ще си избере някоя подходяща за тази цел госпожица.
На устните му се появи усмивка. Това не бе точната дума за типа съпруга, която бе имал предвид. Под „госпожица“ най-често се разбираше някое съвсем младо момиче, а той бе искал по-зряла жена. Жена, която да бъде не само добра, любяща майка на децата му, а и достатъчно мъдра, за да наглежда заедно с него обширните им имения.
Поради тази причина бе решил да я избере измежду госпожиците, които имаха вече актив от няколко сезона, тоест на двайсет и две-двайсет и три години, надраскали глупостта, обсебила изцяло по-младите от тях.