Линдхърст едва се сдържа да не изругае и отвърна:
— Кажи на майка ми, че идвам.
— Добре, милорд.
Последва нов поклон и лакеят се отдалечи.
Следващите няколко секунди изминаха в мълчание, докато Никълъс отчаяно обмисляше какво да каже. Нямаше представа какво точно се казва на жената, която едва не си целунал. Никога досега не се бе озовавал в подобна ситуация. Младият мъж промърмори:
— Е, май ще трябва да се приготвя за срещата с лейди Хелън.
— Така изглежда.
Дяволите да го вземат. Трябваше да каже още нещо. Не можеше просто да тръгне и да я остави така.
В този момент се сети за причината за случайната им среща и рече:
— Ще намериш ягодите, които търсиш, в третата оранжерия. Почакай тук, докато ти пратя някой градинар, за да ти помогне.
О, проклятие. Думите му бяха прозвучали като нареждане!
— Благодаря ви, милорд.
Той остана така в продължение на още няколко секунди, като се чудеше как да постъпи. В крайна сметка реши да се оттегли, преди да е казал или направил още някоя глупост. Затова кимна и се обърна. При това движение не се въздържа и хвърли поглед към Софи.
Тя обаче го забеляза и се усмихна. Направи го с такава нежност и любов, че внезапно Никълъс се почувства най-желаният мъж в Англия. С тази усмивка тя си спечели неговата прошка…
И сърцето му.
Глава 16
— И тогава лейди Хелън казва…
— Каза — поправи я Софи, като вдигна поглед от дантелата, която пришиваше отново на нощницата на маркизата.
— Каза. Лейди Хелън каза. — Фанси кимна, а след това изкриви лице и изимитира въпросната посетителка: — Тук, момиче. Намръщи се и щракна с пръсти към Софи и Панси, които седяха до нея в просторното помещение за слугите и кърпеха. — Виж този чаршаф. Само го погледни! Гънка. — Още три щраквания с пръсти, този път по посока на въображаемо легло. — Не мога да спя върху тази гънка. Просто не мога! Ще ми протрие кожата до кръв. — Властно движение с глава. — Вземи го! Изнеси го начаса и се погрижи да бъде изгладен както трябва. — Възвърна нормалното си изражение и тон, за да добави: — Това бяха…
— Беше — прекъсна я Софи.
— Беше нейна грешка, че чаршафът се, ъъъ… се бе намачкал. Ами че тя цял един скапан следобед се въргаля…
— Фанси.
— Знам. Знам. Съжалявам. Аз не трябва да казвам скапан и проклет.
— Ти не трябва да казваш скапан и проклет. Освен това прасетата се въргалят, а дамите полягат.
— На мен ми приличаше на въргаляне — отвърна Фанси, като се намръщи на калъфката за възглавница, която кърпеше. — Трябваше да видеше… да видиш как се върти насам-натам в леглото с подобното си на плъх кученце. Ами да, ти щеше да помислеше…
— Да помислиш.
— Да помислиш. Щеше да помислиш, че това куче-плъх й беше… й е любовник, ако бе видяла как го прегръща и целува… целува го по мръсната муцуна и издава онези странни звуци… неприятни звуци, когато го целува.
— Не! — Панси вдигна очи от чорапа, който кърпеше. На лицето й бе изобразен ужас. — Не може да го целува наистина по муцуната!
Като повечето слуги и тя не беше убедена, че странно изглеждащото животинче на лейди Хелън е куче. Затова винаги, когато споменеше за него, използваше „то“ или „това“.
Фанси кимна.
— Право по муцуната, ей-така. — И демонстрира целувка, придружена от звучни, влажни мляскащи звуци. — И на всичкото отгоре не му избърсва първо муцуната. Целува го направо.
Двете слушателки усетиха, че им се гади.
— Боже! — възкликна Панси. — Надявам се, че ще си измива лицето, преди да целува негово височество. Пфу!
Ръката на Софи замръзна във въздуха; порази я мисълта, че Линдхърст може да целуне лейди Хелън… или някоя друга, освен нея.
Фанси повдигна рамо.
— Аз не бих се тревожила заради негово височество. Съмнявам се, че са правили цуни-гуни.
— Много по-любезно би било да се каже „разменили нежности“, Фанси, отколкото „правили цуни-гуни“. — Макар да знаеше, че не би трябвало да насърчава подобни приказки и дори може би бе добре да смъмри приятелките си заради тях, Софи не се сдържа и попита: — Кое те кара да мислиш, че негово височество не е целувал лейди Хелън? Тя е прекрасна и той изглежда запленен от нея.
И това бе вярно, колкото и болезнено да й беше да го признае. Нейно височество беше красавица и Линдхърст очевидно ценеше безкрайно този факт. През последните дни той почти не се бе отделял от нея и Софи се чувстваше много нещастна.
— Запленен от нея ли? — рече Фанси. — Става ясно колко познаваш негово височество.