— Мислите ли, че именно защото кралят го е подарил, то лае и се напикава всеки път, когато се изплаши?
— Да цапа, Фанси. Не трябва да се използват думи като… — Софи махна безпомощно с ръка, неспособна да ги повтори. — Е, знаеш коя дума имам предвид. Освен това „когато се превъзбуди“ звучи по-добре от „когато се изплаши“. И моля те, свикни да говориш за Минг-Минг само като за куче. Потрепервам, щом си помисля какво би могла да направи лейди Хелън, ако чуе как говориш за скъпото й животно като за куче-плъх или… — Премести поглед към своята съквартирантка. — Или пък като за „това“.
— Е, ама то наистина ни ми прилича на нито едно от кучетата, коит’ съм виждала — прошепна Панси. — Не ми мяза и на плъх, само дето има къси крака. — Поклати глава. — Плъховете имат заострени муцунки. Неговата е сплескана, сякаш е притискана с най-тежката ютия.
— Или е прекарана през пресата за изцеждане на прането — додаде Фанси.
Трите жени се спогледаха и избухнаха в смях. Кучето на гостенката наистина беше ужас и изпитание за прислугата… както впрочем и самата тя. Всъщност и господарката, и нейното животно изглежда мразеха всички в Хоксбъри, с изключение на семейство Съмървил, разбира се, и се отнасяха по един и същи начин към тях.
Панси започна да обяснява:
— Виждали ли сте го как съ държи край лорд Линдхърст? Човек шъ рече, че господарят е жребец, а то е разгонена кучка, тъй скимти и съ отърква в крака му.
Фанси се изкиска:
— Бедният ни господар! Представяте ли си брачната му… — Отново се засмя. — Първата му брачна нощ, когато се ожени за лейди Хелън? Обзалагам се на десет лири срещу едно пени, че тя ще настои проклетият… ъъъ, ужасният звяр да спи с тях.
При тези думи Софи се убоде с иглата, защото много ясно си представи сцената. Картината как лейди Хелън с булчински букет от маргаритки в ръце изпълнява съпружеския си дълг към Линдхърст, я прободе в сърцето.
— Да, да, точно тъй шъ стане — кискаше се Панси, а страните й бяха порозовели. — Лейди ’Елън шъ лежи като дърво, и с печална физиономия, докат’ негово височество се опитва да опази от това мъжествените си части.
— Панси! — възкликна Софи.
В това време приятелките й се заляха от умопомрачителен смях. Готвеше се да им изнесе лекция за това колко е неприлично да се споменават неподлежащите на споменаване части на Линдхърст, когато вратата се отвори.
Беше госпожица Стюарт и изглеждаше необичайно измъчена.
— А, Боже. Ти си била тук, Софи — възкликна тя. — Лейди Хелън има нужда от твоето присъствие.
— Лейди Хелън ли? — повтори девойката и се намръщи.
Какво можеше да иска нейно височество от нея? Тя мислеше, че гостенката дори не я бе забелязала, камо ли да знае името й.
— Лейди Хелън — потвърди личната камериерка. — Наблюдавала е елегантното ти поведение, когато е посетила маркизата в болничната й стая, и сега е решила, че само ти си достойна да се грижиш за Минг-Минг, докато тя си пие чая в Хенингтън Хаус.
— Боже! Как съ радвам, чи не съм елегантна — промърмори Панси.
В този момент на Софи също й се искаше да не е елегантна. Като се молеше това да е някаква неприятна грешка, тя отвърна:
— Но нейно височество взема навсякъде Минг-Минг със себе си. Не може ли да я заведе и в Хенингтън?
Госпожица Стюарт поклати глава.
— Както изглежда, при последното посещение на лейди Хелън е възникнал инцидент между Минг-Минг и ловната хрътка на лорд Хенингтън. Поради това негово височество е помолил Минг-Минг да остане в Хоксбъри.
— О! — Софи погледна печално към своите приятелки, които се взряха на свой ред в нея с безгранична симпатия. — Ами нейната камериерка? Мадмоазел Лоринг несъмнено ще бъде много по-подходяща за изпълнението на тази задача от мен. Поне Минг-Минг я познава.
Госпожица Стюарт поклати отново глава.
— Тя трябва да придружи своята господарка до Хенингтън.
— Но майка й…
— Има пристъп на мигрена. А маркизът и лорд Линдхърст са в Ескетър по работа. — Личната камериерка сви рамене. — Е, както виждаш, оставаш единствено ти.
Наистина го виждаше, както виждаше също, че няма друг избор, освен да играе ролята на бавачка на капризното животно, ако желае да запази новия си пост. Мисълта да се завърне към позицията на момиче за всичко бе достатъчна, за да я накара да попита:
— Кога би искала да ме види нейно височество?
— След четвърт час. Ще трябва да я намериш в синята гостна, за да ти предаде Минг-Минг и да те инструктира как да се грижиш за нея. — Очевидно видът на Софи бе толкова нещастен, защото госпожица Стюарт внезапно добави с виновно изражение: — Съжалявам, скъпа. Наистина съжалявам. Знам, че това куче е истинско изпитание, но все пак ще се грижиш за него само няколко часа.