Апартаментът изглеждаше дори по-стар от блока. Тапетите с вяли флорални щампи лъхаха на газ и готвено, а отнякъде с несломимо търпение капеше вода. Като за ергенски апартамент беше що-годе спретнато. Свилен направи шопска салата и наряза малко луканка. Седнаха на кухненската маса, застлана със зелена мушама. Бриян от два дни не беше хапвал като хората и при вида на храната заряза всички обноски — ядеше хляб на големи залъци и омете салатата за отрицателно време. Скромната храна му се стори изискано ястие, а чашата айрян, с която утоли жаждата си — чиста амброзия.
Докато той се тъпчеше, Свилен отговори на някои от въпросите му. Разказа му за немите софийски улици, които магьосниците построили още в началото на XX в. като убежище от хорските очи. Показа му една от онези карти с големината на паспорт, които се разгъват на десет ка̀та и обхващат целия град. Върху избелялата корица на картата пишеше Карта на София-град, Земна. Маршрут и улици. Бриян попита дали градът има и подземна карта, на което Свилен отвърна: „Има и подземни, и надземни карти, но те засега няма да ти трябват“.
Сетне разгъна картата и Бриян се надвеси над нея. Той огледа сивите квартали, тук-там освежени от зелени паркови пространства и разграфени от артериите на стотици бели улички. Потърси с поглед някоя улица, която да изглежда по-особено или да не му звучи познато, но без успех.
— Това ми прилича на обикновена карта на София — каза той.
— Немите улици са отбелязани със златно. Сега погледни пак.
Момчето огледа картата и се усмихна. Както стана и по време на гонитбата, немите преки се разкриха пред погледа му. Наистина бяха маркирани в златно: улица „Лъжовна“ и „Случайна“, „Безмълвна“ и „Миражна“. Виеха се вълнообразно като златисти нишки между отделните райони на града, тук-там прекъсваха, а после отново изникваха сякаш от нищото.
— Красиви са.
— И ще ти свършат добра работа, ако ти трябва убежище. Тези дни ще ти вземем една карта.
— Къде се продават, в някой магьоснически магазин?
— При един приятел. Бих ти дал моята, но по-добре да не го правя. Не бива да взимаш подарък от друг магьосник освен срещу нещо в замяна! Подаръкът те обвързва, а повечето магьосници не са хора, на които би искал да си длъжник.
Бриян кимна и огледа строгото изражение на пробудника си. Свилен явно не беше голям почитател на останалите магьосници, но въпреки дръпнатия си нрав изглеждаше като човек на място. Все пак му помогна, когато Бриян изобщо не се нуждаеше от помощ, а само добрите хора предприемаха подобни глупави постъпки.
Свилен се умълча и допи бирата си. Бриян реши, че е добър момент да зададе въпроса, който го глождеше още от началото на вечерята.
— Тя също ли е магьосница?
Посочи към малката рамкирана снимка върху хладилника — Свилен, по-млад и далеч по-лъчезарен отсега, беше прегърнал жена с къдрава червена коса и малко бяло лице.
— Беше — кимна Свилен. — Тоест още е… но вече няма значение.
Той рязко се изправи и сгъна картата.
— Ще лягам. Ти най-добре направи същото, че утре ни чака работа. В момента в магьосническия свят се случват неприятни работи…
На Бриян изобщо не му беше до сън — беше си наумил още много въпроси. Разбра обаче, че е трябвало да премълчи последния.
— Ще ти постеля леглото в стаята до банята. Малка е, но има включено парно.
Бриян каза гузно:
— Добре, ще измия съдовете и лягам.
Свилен махна с ръка.
— Утре ще ги измием.
— Няма проблем, аз измислих едно заклинание, което мие чиниите вместо мен, много е лесно.
— Момче — каза магьосникът и погледна ръчния си часовник. Изглеждаше малко ядосан и доста уморен. — Това е още един важен урок, но него вече ще оставим за утре. Засега запомни, че не искам да правиш никакви магии в дома ми, ясно?
— Добре — отвърна Бриян. — Може ли да ти задам само още един въпрос?
— Току-що го направи. Кажи.
— Просто се чудех… след като ти ме пробуди, сега си ми нещо като учител, нали така?
Свилен поклати глава.
— Не съвсем. Пробудникът носи отговорност за младшия магьосник, докато той не си избере учител. А за учител можеш да избереш всеки — дори и Трайо Вентролога, ако щеш.
Свилен кимна и се затътри към стаята си. Бриян не можа да разбере от реакцията му дали би искал да му бъде учител. Но вече беше късно и двамата бяха твърде уморени, затова реши да остави догадките за утре.
Стаята до банята наистина беше малка, но му допадна. Парното работеше, а до леглото, постлано с бял чаршаф и разноцветно родопско одеяло, светеше нощна лампа. Другите мебели в стаята бяха висок гардероб и масивен дървен скрин.