„Всичко е било сън — помисли си със съжаление момчето. — Пак съм си в Студентски.“ Отвори очи, но не видя познатия до втръсване таван на общежитието, а посивяла, олющена мазилка.
— Морков — извика той, — истина е било!
Хамстерът обаче вече беше отпрашил нанякъде. От стаята на Свилен не се чуваше нищо и Бриян реши, че магьосникът още спи.
„Най-добре ще е да изчакам да се събуди“, помисли си. Изпъна се в леглото с блаженство, примесено с малко тъга. Искаше му се тази сутрин да продължи дълго, дълго. Довечера щеше наистина да се върне в общежитието, щеше цяла нощ да се върти в спален чувал на пода, докато разни непознати се блъскат в него и смотолевят „сори, брат“.
Бриян стана и отиде да дръпне щорите. Зимното слънце огря прашните мебели и му позволи да огледа стаята по-обстойно. Не посмя да отвори гардероба, защото тежките крила със сигурност щяха да изскърцат. Затова се насочи към шкафа, чиито рафтове кътаха всякакви джунджурии: свещи, поздравителни картички, декоративна Айфелова кула, колбички с билки, раковини и миди, син стъклен свещник и изкуствено око, което твърде много приличаше на истинско и следеше всяко движение.
Бриян се протегна и свали от най-горния рафт дузина омачкани тетрадки и една книга. Макар да му беше любопитно дали тетрадките са на Свилен, ги остави настрана — облото око не го изпускаше от поглед. Реши все пак, че може да разгледа книгата без угризения. Беше тънко книжле с мъхести зелени корици и многообещаващо заглавие: Единствената нужна книга на всеки начинаещ магьосник. Бриян я взе и се излегна обратно в леглото. Точно от такъв наръчник се нуждаеше.
— Може да открия някое полезно заклинание — каза си и отгърна на произволна страница.
За късмет, тя беше посветена тъкмо на заклинанията:
Магическите заклинания се използват, за да насочат енергията на амулета в определена посока. Те са от изключително значение за начинаещия магьосник, който все още не може да фокусира силата си достатъчно. С течение на времето магьосникът може да спре да произнася заклинанията, макар че повечето продължават да го правят по навик. Освен това е далеч по-стилно да извикаш „Без пощада или страх правя те на пух и прах!“, отколкото просто да взривиш някоя скала тихомълком.
Що се отнася до емоционалната страна на заклинанието, главна задача на напредващия магьосник е да озапти страстите си. Опитът сочи, че казано с равен глас, без излишен драматизъм заклинание има същия, ако не и по-силен ефект от излишното грачене и размахване на амулети.
Разбира се, съществуват редица общоприети заклинания, като огненото „Драсни-пални клечица!“ и вразумяващото „Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“. Някои заклинания дори може да се ползват според случая за благопожелание или проклятие, например „Да ти са златни ръцете!“. Повечето магьосници обаче предпочитат заклинания, съобразени с амулета и школата им. Все пак съгласете се, че не може един черен маг да очаква големи резултати от проклятие като „Да доживеят по-честити дни!“. В този смисъл заклинанията на всеки език и дори на различните диалекти носят собствен заряд…
Бриян отгърна на следващата страница, нетърпелив да види какво още крие тази чудата книга:
Телепортация. Телепортацията е едно от най-ценните и често употребявани изкуства, затова трябва да е ясно, че не може да се говори за един-единствен правилен подход. Представеният тук обаче е най-популярният.
Тъй като действителното телепортиране от едно място до друго изисква сериозни умения и енергия, магьосниците рядко прибягват до него. Често те предпочитат т.нар. заклинание „времекъс“.
Представете си, че пускате пръчка по реката. Пръчката се движи напред и образува по водата вълнички, които отслабват все повече с отдалечаването от първоизточника си. „Времекъс“ е нещо подобно, но ролята на пръчка играе магьосникът. Той спира времето около себе си, но с отдалечаването ефектът стремглаво намалява. Горкият нещастник всъщност извървява цялото разстояние от точка А до точка Б, но „времекъс“ създава илюзията за телепортация — или за придвижване със свръхскорост при лошо изпълнение на заклинанието.
Забележете, че „времекъс“ е нож с две остриета — магьосникът трябва едновременно да извърви цялото разстояние, но и да ползва немалко допълнителна енергия за изпълнение на самото заклинание.
Ето защо както „времекъс“, така и другите магии за телепортация по-скоро губят, отколкото печелят време. Който чак толкова бърза, нека просто да направи заклинание за кражба на кон!