— Заклинанието не е добро, макар че изглежда ефектно — заключи Бриян.
Той прелисти книгата, за да потърси някой по-ефикасен метод за телепортация. На следващите страници обаче откри само заклинания за специални ефекти. Тъкмо се чудеше дали някога би му потрябвала „магия за миниатюрен залез“, когато чу входната врата да се отваря. След малко Свилен почука.
— Да, влез.
Брадясалото лице на пробудника надникна през вратата. Изглеждаше недоспал и изнервен.
— Станал си вече. Като излязох, май още спеше.
— Да, тъкмо се излюпих.
Не го беше чул да излиза. В крайна сметка в Студентски град бе натрупал доста солиден сънен дълг. Свилен повдигна ръка, в която държеше голяма сива кутия с инструменти.
— Мислех да идем за картата днес, но имам малко работа долу. На един от наемателите пак му се развали бойлерът. Няколко часа ще си сам.
„Ето с какво се прехранва значи“, помисли Бриян и каза:
— Добре. Аз тъкмо се зачетох в една книга.
— „Единствената нужна книга“? Предположих, че ще ти допадне. В кухнята има кафе и баничка, ако си гладен.
— Баничка никога не отказвам! Ей сега ще ти я платя.
Бриян се пресегна към захвърлените на пода дънки, където държеше тъничкия си портфейл. За щастие, Свилен махна с ръка.
— Стига глупости, нищо няма да ми плащаш. Айде, до после.
— Благодаря, до после!
Свилен затвори вратата и се зае с някаква твърде шумна обувна дейност. А Бриян, който тъй и тъй беше награбил панталоните си, изкара телефона от джоба им. С изненада видя, че е почти дванайсет — отдавна не бе спал до толкова късно. Като по команда празният му корем нададе недоволен вопъл.
— Първо да си проверя съобщенията — промърмори Бриян.
Имаше само един нов есемес — от съквартирантите в общежитието. „Moje li da kupish nesto za qdene ako se pribirash pls? 10x!!“ Не отговори. Сещаха се за него само когато се изпразни хладилникът.
Щом отиде в кухнята, Свилен вече беше излязъл. На масата го очакваше джезве, пълно с кафе — гъсто, горчиво и гадно. За сметка на това баничката бе още топла и мазна точно каквито трябва да бъдат баничките със сирене. Излапа я на няколко големи хапки. Сетне остави на масата резен от ябълка — в случай че Морков се появи огладнял.
Бриян си наплиска лицето в банята и се върна в леглото освежен. Беше му приятно — нямаше закъде да бърза, можеше да си чете цял ден. И понеже се беше замислил за Свилен, реши да потърси някоя глава на тема пробуждането.
Прегледа началото и края на книгата, но не откри съдържание, затова отново прелисти страниците. Бяха напълно празни.
Той си припомни как се бяха появили откъсите по-рано и каза:
— Брей, дали ще мога да открия глава за ритуала на пробуждане?
Щом разгърна отново на произволна страница, Бриян заби тържествено пръст в заглавието ѝ — „За пробуждането“. Беше разкрил тайната на книгата — тя показваше онзи текст, който предварително е поискал. Облегна глава назад и зачете:
Ако ли пътят те срещне с непробуден маг, то си задължен от всички магични закони да го пробудиш — тъй както го е сторил твоят пробудник в зората на добруването ти. Тоя закон важи не само за зорници, ами и за всеки, който нарича себе си маг.
Ти също тъй трябва да позволиш на новопробудилия се сам да избере своя път. И между другото, не се занимавай с непробудени даже и да са пълнолетни, че после ще те одумват цял живот — туй от опит говоря.
И тъй, дарявам думите, с които да пробудиш един маг…
Следваха словата, които Свилен бе произнесъл на нямата пряка: Дар от външните земи, верен съдник ти бъди…
Бриян продължи да чете с интерес за задълженията на младия магьосник, който трябвало да защитава своята територия на всяка цена. Следваше важният момент с избиране на учител магьосник и чиракуването при него. И тук цитираха новия му любимец — този явно легендарен маг Налъмов:
А, ти за чиракуването ли питаш? Всичко ще ти кажа. След като бъде пробуден, младият маг трябва в най-кратко време да избере учител, дето да го обучи в магичните тайни. Ама като казвам „обучи“, не бива да е надве-натри — колкото да отбие номера! Истинско обучение е нужно, както едно време нас ни учиха на магии от всякоя школа.
Чиракът може да си избере който и да било зорник, дето се съгласи да го обучава. Докато трае диренето на читав учител, отговорност за чирака ще поеме неговият пробудник. То често пъти пробудникът играе и ролята на учител по-сетне. Туй са обаче вече дребни подробности, а на мен ми се ще да походя малко по жаравата, преди огънят съвсем да е угаснал…