В миг големите прозорци се замъглиха, като че ли бяха заскрежени. От слънчевите лъчи и околните сгради остана само мъгляво видение в деликатните бразди по стъклото. Книжарницата потъна в полумрак.
— Невидими ли сме? — попита Бриян.
Книжарят прибра писалката.
— Не. Магията за невидимост изисква доста умения и енергия — някои биха я нарекли ненужно сложна. Аз само измених за кратко начина, по който хората вън възприемат книжарницата. Докато трае заклинанието, тя ще изглежда като досадно място, което хич не заслужава вниманието им. Добре е да знаеш, че магията често пъти е просто заигравка с човешките сетива.
„Амос е толкова по-спокоен от Свилен — помисли си Бриян. — И явно знае доста… сигурен съм, че ще науча много, ако той ме обучава.“
— Както немите преки се виждат само от тези, които знаят къде да ги търсят — каза.
Свилен се изкашля нетърпеливо.
— Точно така — отвърна Амос. — Сега обаче с пробудника ти ще се оттеглим в склада за малко — имаме досадни магьоснически дела за обсъждане. Надявам се, че няма да ти доскучае в компанията на книгите.
Амос обхвана с длан многобройните лавици, по които бяха наблъскани още по-многобройни томове. Посочи към един рафт, пълен с тънки разноцветни издания. Бриян можеше да се закълне, че допреди малко рафтът го нямаше.
— Харесваш ли книги игри?
— Едно време не четях нищо друго! — отвърна той въодушевен. — Дори ги криех в учебниците, за да излъжа нашите, че уча.
Амос се засмя.
— В такъв случай задължително трябва да разгледаш колекцията ми. Може и да научиш някое полезно заклинание.
— Да — каза Свилен и дръпна стареца за ръкава. — До после, малкия!
Двамата магьосници свиха зад ъгъла, откъдето изскърца врата. Бриян огледа книжарницата. Книгите бяха наредени азбучно — дебели томове деляха една и съща лавица с тънки книжлета, а стари опърпани издания стояха до лъскави нови бестселъри. Някои лавици бяха почти празни, а по дъсчения под се издигаха застрашително високи кули от заглавия. Бриян предположи, че са прекъснали Амос, докато е пренареждал някой от многобройните раздели: Психология и философия, Детски книги, Окултна литература, Кулинарство. Момчето се насочи към новопоявилия се рафт и прошепна:
— Книги игри в магьосническа книжарница…
Изглеждаха досущ като старите издания, които тъй харесваше като малък — отпечатани на евтина хартия и с меки корици. На тях мускулести воини и оскъдно облечени екзотични девойки се бореха с ядосани демони и огнедишащи дракони. Заглавията бяха придружени от надписи като Приключение, в което героят си ти! Както и при „Единствената нужна книга“ обаче автор липсваше.
Бриян си хареса книга, наречена „Звярът от Тъмния замък“. На поизмачканата корица момче с палячовски дрехи беше застанало в подножието на скалист хълм и гледаше към върха, където от мрачен замък се извиваше страховит пушек. Под задължителното рекламно изречение, Ходът на събитията зависи изцяло от вашите умения!, имаше и пояснителна бележка: Включва заклинания за начинаещи.
„Точно това ми трябва“, каза си Бриян. Взе книгата, разгърна я и даже не се изненада при вида на чисто белите страници. Вече почваше да свиква с особеностите на магическата литература. Прелисти книгата набързо, след което се върна обратно в самото начало. Единствено на първата страница имаше нещо написано:
Бриян се усмихна на Морков, който се разхождаше по яката му, и рече: — Тези магически книги не спират да ме изумяват.
След това затвори очи. Постара се да изрече думите бавно и отчетливо. Изведнъж го обгърна плътен, хладен мрак.
Глава 6
Приключение, в което героят си ти!
В далечината прозвуча птича песен. Лек повей разроши косата на Бриян. Той отвори очи и насмалко да извика от изненада. Беше очаквал, че казването на скоропоговорката ще изпълни празните страници. Вместо това се бе озовал в самата книга!
Той вече не се намираше в сумрачната книжарница, а на тучна зелена поляна — пред гора от причудливи, гигантски дървета. Пейзажът беше идиличен, ала вятърът навяваше опасност. В далечината над короните на дърветата се извисяваше потъналият в мъгла, скалист връх с черния замък от корицата. Откъм най-високата му кула неестествено тъмен пушек се смесваше с пухкавите бели облаци и сякаш ги отравяше, почерняйки целия хоризонт.
— И сега какво? — попита Бриян.
Не получи отговор. Гората пустееше. Единствено в далечината се чу окаян вик на птица. Той направи внимателно няколко крачки напред. Различи нещо между стволовете на две дървета — парче пергамент, висящо във въздуха. Доближи го все тъй предпазливо и прочете посланието, написано със ситен шрифт и доста заврънкулки: