Изкачването нагоре беше все тъй монотонно. По някое време Морков се завайка колко е несправедливо устата му да е пълна с храна, а да не може да дъвче. Бриян на свой ред се вайкаше защо тялото на гризача е неподвижно, но не и устата му.
Щом най-сетне приближиха върха, откъм тронната зала ги посрещнаха кръвожадни ревове и удари. Цялото стълбище се разтърси.
Бриян стисна здраво шишарката и мислено се подготви за предстоящата битка. Първо обаче трябваше да се пребори с въздългото съобщение, окачено на черната врата. То звучеше съвсем като статия от „Единствената нужна книга“:
Заклинанието „връзелъж-фойеркъш“ не е особено известно на широката аудитория — в действителност то обикновено служи за скрояване на номера. Произхожда от селските панаири, където по-простоватите магове го ползвали в младежките борби с козли.
Нужни са концентрация и непрекъснато повтаряне. Докато казва думите, магьосникът трябва да обикаля около противника си, за да успее да го заблуди. Това е целта на първата част на заклинанието, която превръща амулета в своего рода фойерверк. Междувременно от него излиза невидима нишка, която се увива около противника. С малко повече късмет тя го поваля и обездвижва.
„Връзелъж-фойеркъш“ не се ползва с особена почит сред сериозните магьосници и не се препоръчва в битка с друг маг. Ако той е запознат със заклинанието или дочуе думите му, ще избегне капана, като просто отскочи встрани.
Зад тази врата чака звярът. Ако се осмеляваш, пристъпи напред и късмет. Ето ги думите на заклинанието:
Бриян повтори заклинанието няколко пъти, докато го запомни. След това отвори вратата.
Звярът от Тъмния замък изпълваше почти цялата тронна зала. В нещастния трон на някогашния крал не се побираше дори рунтавата му опашка! Факлите и големият полилей тъмнееха — само през широките прозорци зад трона се процеждаше оскъдна светлина.
Звярът приличаше на вълк, но пред него всеки вълк би бил безобидно пале. От издадената напред муцуна стърчаха криви, особено остри зъби. Два чифта очи, разположени на случаен принцип по тила му, злобно гледаха към Бриян. Рунтавите крайници завършваха с малки лапи, от които изникваха дълги, извити като кинжали нокти. От козината на чудовището към тавана на кулата се издигаше плътен, тъмнолилав дим.
Звярът се приведе напред и се приготви за скок. А резултатът от едно такова действие беше предизвестен.
— Добре, Морков — прошепна Бриян и запретна ръкави. — Планът е да останем живи достатъчно дълго, че да приключа със заклинанието.
Не получи отговор. Пред гледката на звяра се беше случило невъзможното — хамстерът бе онемял. Бриян си пое дъх, насочи напред шишарката и нареди:
След това побягна.
В залата нямаше мебели освен трона, затова момчето маневрираше лесно. Основната му грижа беше да не прекъсне заклинанието, докато бяга от лапите на звяра. Искриците от „фойеркъш“ бяха досущ като бенгалски огън — ефектни, но почти безобидни. Хвърчаха непрестанно от шишарката, докато Бриян повтаряше магическите думи, и определено дразнеха звяра, който всячески се мъчеше да ги избегне.
Докато Бриян обикаляше в кръг и сипеше фойерверки, от шишарката се процеждаше тънката, продълговата нишка. Не беше съвсем невидима — отразяваше огледално всичко край себе си. Увиваше се търпеливо около звяра, който, за щастие, още не я бе забелязал.
Когато случайна искрица го перна в окото, звярът се разяри, изрева с пълно гърло и замахна към Бриян. Момчето отскочи встрани, на сантиметри от застрашително извитите нокти. Не спираше да повтаря:
— Огнени искрици горе… нишка невидимка — долу…
А наум отбеляза, че се е измъкнал на косъм. Продължи да обикаля звяра, докато нишката не се намота на няколко ката около масивните лапи. След това се върна на бегом до черната врата. Звярът подобно на куче следваше неотлъчно движенията му — сега той застана отново пред високите прозорци, опря опашка в трона, изръмжа и се приведе напред.
— Отлично! — извика Бриян.
Рязко отметна ръка назад. Огледалната нишка се накъдри и се стегна около лапите на звяра. Той замръзна на място — само за няколко секунди, които обаче се сториха на Бриян адски дълги.
След това е всичка сила се строполи назад и се сгромоляса върху прозорците. Заедно е парчета стъкло той полетя надолу, към дърветата, е един последен отчаян рев.