Бриян се строполи на пода, целият потен.
— Успях. Наистина — прошепна. — Победих звяра от Тъмния замък…
Още се мъчеше да си поеме дъх, когато светлина изпълни тронната зала. Слънчеви лъчи пробиха облаците и нахлуха през изпочупените прозорци. От небето се чу птича песен, а после победоносна гръмотевица. Гората се освобождаваше от проклятието на звяра. Внезапно плисна топъл дъжд и капките му заблестяха сред лъчите.
Бриян се изправи, олюлявайки се.
— Морков — каза, — мисля, че си заслужихме една стабилна закуска.
Глава 7
Зорник, здрачник
— Земята вика Бриян.
Някой го потупа по рамото. Бриян имаше чувството, че го будят от тежък сън. Отвори очи и видя отрупаните е книги лавици на „Прашен сандък“. Свилен и Амос се бяха надвесили над него и гледаха разтревожено.
— Това… тук… аз… — смотолеви Бриян.
Огледа се — дрехите му бяха чисти и здрави. Раните и белезите от героичните му битки също ги нямаше.
Амос каза с усмивка:
— Май сме се изгубили в превода. Като каза, че си играл много книги игри, не си имал предвид магически, нали, момчето ми?
Бриян само погледна към книгата в ръцете си. Стоеше отгърната на последната страница, но сега там се беше появил и текст.
— Изглежда, си стигнал до края, а? — попита Свилен.
Бриян кимна, все още безмълвен. Прочете набързо последния абзац в книгата:
Героят и неговият малък спътник погледнаха към счупените стъкла. Неусетно небето се бе прояснило и слънчевите лъчи за пръв път от идването на звяра огряха кулата на замъка заедно с цялата гора. След малко започна и първият истински дъжд. Над кулата изгря ярка дъга.
— Е — каза Бриян, — май вече ни е време за три дни ядене и веселие, нали, мой верни приятелю?
Бриян погледна объркан към Амос.
— По-рано книгата беше празна?
— Да. Щом приключиш с магическа книга игра, текстът на приключението ти се записва вътре. Ако други я докоснат, ще видят или празни листове, или своето собствено приключение. Може ли? — Той взе книгата и я разгърна. — Как само ми се иска понякога да победя пак звяра от замъка. Но това беше една от първите ми книги, още от времето преди заклинанията за пренаписване. Спомням си как съветвах читателите нарочно да умират преди финалната битка, за да могат да играят наново. Съвременните книги игри, разбира се, нямат такъв проблем — пренаписват се до безкрай. Но магьосническата младеж вече не проявява такъв интерес към жанра.
Очите на Бриян бяха станали двойни.
— Ти си авторът?
— Самият аз. Надявам се, че си научил някое друго полезно заклинание.
— И още как. Беше страхотно!
Амос се засмя сърдечно.
— Следващия път ще ти изберем някое приключение за напреднали. Впрочем имам нещо за твоя говорещ спътник.
Книжарят свирна с уста и изкара отнякъде парче морков. Хамстерът се разшава и подаде муцуна. Бриян отново зяпна. Морков много рядко отвръщаше на сигнал от друг човек, още по-малко пък непознат. Сега обаче пое с лапички зеленчука и доволно захрупа.
— Това не е обикновен хамстер — отбеляза книжарят. — Не живее в клетка и почти разбира какво му казваш.
„И е толкова миловиден, когато не може да говори“, допълни Бриян наум.
— Опасявам се, че за теб нямам храна. Но Свилен ще те закара да хапнете, нали така?
Пробудникът му кимна мълчаливо. Изглеждаше все тъй печално сериозен.
— За малко да забравя.
Амос подаде на Бриян един гланциран хартиен правоъгълник. Радостта на момчето беше несравнима, щом установи какво е това — чисто нова магическа карта на София. Сега не само можеше да търси скривалища из града — държеше в ръце първото си магьосническо притежание. Той благодари сърдечно и понечи да вземе картата, но Амос го спря.
— Преди това ми дай някакви стотинки — каквито ти се намират, една или две.
Бриян прерови джобовете си, където откри бъркалка от кафе, кламер и няколко стотинки. Даде най-малката на книжаря, а той в отговор тържествено му връчи картата.
— Не забравяй — напомни му — никога да не взимаш подарък от друг магьосник! Води до усложнения.
Медната камбанка прозвънтя. През прозорците на книжарницата отново надничаше външният свят Една жена, хванала за ръка малко момиче, влезе и затръшна вратата след себе си.
— Интересно — прошепна Амос. — Прикриващото заклинание е изтляло тъкмо навреме.
Жената извика по мобилния си телефон:
— Да, да, тъкмо влизам в магазина. Ще взема всички книги от учебната програма, а пък тя ако ще да ги чете!
Амос се здрависа с Бриян.
— Радвам се, че се запознахме, моето момче — каза и смигна съзаклятнически. — Да знаеш, че пробудникът ти е отличен магьосник. Трябва само малко време, за да му свикнеш с нрава.