— Но защо тези здрачници ще отвличат други магьосници? — попита Бриян.
— Не знаем. Може би използват силата им, за да привлекат някаква зла енергия към територията. Може просто да търсят причина за нови конфликти. Мирът със здрачниците е една от главните цели на софийските магьосници — постигнали сме го преди години е цената на немалко животи. Ето защо трябва да действаме внимателно. Вече поискахме среща със здрачниците и очакваме отговор.
Бриян слушаше с трепет и любопитство.
— Ти познаваш ли здрачници?
— Да — отвърна Свилен уклончиво. — Но ми се ще да не ги познавах…
Бриян огледа околните маси и разплулите се в столовете си, добре похапнали господа. От магическия мехур те изглеждаха като покрити с лек кехлибареножълт воал.
При все заклинанието момчето сниши тон:
— Мислиш ли, че изчезналите са все още живи?
Свилен леко присви очи.
— Не знам.
На връщане решиха да не вървят пеша, а да хванат автобус. Свилен му показа безценното си зарастващо билетче. Бриян тъкмо заяви, че иска да си има такова, когато в автобуса се качи цяло стадо контрольори. Те изобщо не се вързаха на безценния билет и Свилен научи Бриян на още нещо полезно — заклинание за краткотрайна амнезия.
Този следобед Свилен отново помъкна кутията си с инструменти и излезе. А Бриян с празнична официалност разгъна магическата карта върху леглото си. Разучаваше я внимателно — сякаш виждаше града за пръв път. До известна степен така си и беше.
Макар че познаваше добре повечето квартали и главни улици, Бриян нищо не знаеше за магьосническата територия. А тя не включваше само театри, пазари, болници и метро станции. Между познатите неща надничаха магазини за магьоснически пособия, районни управления на маг-милицията7, тайни кръчми и библиотеки. Те се набиваха на очи — бяха отбелязани с ярки цветове, проблясващи върху хартията. На няколко места Бриян откри по-едри точки, които според легендата в долния ъгъл се наричаха „енергийни портали“. Още повече го развълнуваха триъгълниците, означени като „портали към Ниво Долна София и Ниво Горна София“. За тези мистериозни нива на града, изглежда, имаше отделни карти — нали неговата се казваше „Карта на София-град, Земна“.
На Морков явно му беше до скучало безцелното обикаляне из другите стаи. Следвайки своите тайни пътища, той изникна на леглото и закрачи право върху картата.
— Здравей, победителю на чудовища! — поздрави го Бриян.
Но хамстерът вече не беше словоохотлив и саркастичен — както преди епичното им приключение си бе просто сладък, крадлив гризач. Очаквайки картата да съдържа нещо по-вкусно от картинки и пунктирани линии, той я задуши обстойно.
— Виж — Бриян посочи с пръст една златна черта. — „Лъжовна“ — там ни скри Свилен, когато ни подгониха трамвайните пътници. Тук до нея е „Подлизурска“. Виж колко е дълга, минава по диагонал през цяла София… Има и още такива: „Камениста“, „Мимоходна“, „Съзаклятническа“.
Морков проследи пръста на стопанина си и защъка по умаления град като гигантски мутирал гризач, който може с всяка стъпка да смачка по една панелка.
— Другите неми улици са доста по-малки, само по една пряка — каза му Бриян. — Улица „Дрюжелюбна“, улица „Грозноградска“, улица „Староселска“… Трябва да са поне сто! А тук има две, дето даже се пресичат, „Дъждовна“ и „Вироглава“. Намират се в квартала с най-доброто име — последна „Надежда“.
Морков пообиколи „Надежди“-те и установи, че дори там няма нищо любопитно и вкусно. Без да се церемони излишно, той изчезна нанякъде толкова бързо, колкото се беше и появил.
Бриян се надигна на лакти и извика след него:
— Само не се бий с хлебарките за огризки! Може да си умен, но те пък са много.
Откъм коридора долетя кратко, възмутено цвърчене. Бриян се излегна на леглото и продължи да разглежда своята първа магьосническа карта.
Глава 8
Сивата котка
Нощта бе хладна, но безоблачна. По тъмносиньото небе проблясваха необичайно много звезди като за центъра на столицата.
Някой отвори вратата на „Гладната сврака“. Наско, новият сервитьор, излезе от задния вход почти на бегом. Внимателно придържаше с ръка нещо под якето си. От вътрешността на заведението се чуваха руска народна песен и някакви викове, които звучаха едновременно одобрително и свадливо.
— Атанасе! — извика някой и от вратата се подаде Горгоната Глория. Русата коса на съдържателката беше вдигната на кок, а черните корени подсказваха за липса на всякакво свободно време. В нея не се криеха змии, но при все това жената можеше да вкамени всекиго с поглед и в момента гледаше точно така.
7
Магьосническата милиция (или маг-милицията) беше основната служба за поддържане на обществения ред сред българските матове. В миналото тя беше изпълнявала тази функция почти успешно, но напоследък прекарваше по-голямата част от времето и ресурсите си в обискиране на сладкарници.