— Още не съм си взел почивката — измънка момчето, опитвайки да не прозвучи гузно.
Горгоната въздъхна и избърса ръце в бялата си престилка.
— Толкова работа има днеска, а ти само за почивки мислиш.
Тя измъкна няколко черни чувала и ги стовари в краката му.
— Поне вземи да хвърлиш боклука! Леко си облечен, виж какъв клинч е.
Тя взе един раздърпан сив шал от закачалката, промърмори „Даром“ и го уви около врата на момчето. След това го изгледа подозрително и каза:
— Много си напрегнат. Поразходи се, изпуши една цигара. Аз ще поема за малко масите.
Наско събра внимателно чувалите със свободната си ръка.
— Не пуша — отвърна.
От заведението се разнесе истеричен писък и някой извика: „Бой с ножовеей!“.
— Ще пропушиш! — обеща Горгоната и тръшна вратата.
Той изчака няколко секунди, в случай че шефката се присети нещо, и промърмори: „Как пък няма да пропуша! За едни мизерни триста лева…“
След това извади бутилката „Загорка“ изпод якето си. Отвори я с масивния пръстен на десния си показалец. Бутилката изпусна шумна въздишка и Наско я обърна нагоре с кеф. Студена бира в студено време не беше велика комбинация. „Но пък като за без пари — помисли си — не е зле.“
Отпи една сериозна глътка, нарами чувалите с боклука и се запъти към контейнерите. Те бяха на гърба на заведението, в края на кална поляна, която представляваше двора на съседната постройка. Там живееха само богати, наследствени магьосници — повечето не работеха и обожаваха да се оплакват от „Свраката“. Подаваха в маг-милицията сигнали за всичко: силна миризма, шум след 22 часа, заклинания след 23 часа. За щастие на Горгоната, милиционерите хич не се занимаваха с такива сигнали. Мнозина от тях тъй или иначе след работа идваха директно в „Свраката“.
Наско се прозина. Сега цялата кооперация тънеше в мрак с изключение на проблясващия в синьо телевизор на втория етаж. Виждаше го всяка вечер, откак работеше тук — подозираше, че собственикът е свикнал да заспива пред екрана. „Цялата магия на света не може да спаси някои хора от медийното зомбиране — помисли си той и отпи. — За тяхно здраве!“
Хвърли боклука в контейнерите и се запъти обратно — вече е преполовена бутилка и проветрена глава. Е, не бързаше особено. Съдейки по сбралата се компания престарели руски магове, не му мърдаха още поне два часа работа.
Внезапно движение привлече вниманието му.
— Ехо — подвикна, — има ли някой?
Не последва отговор. Наско обаче чу нещо зад гърба си и рязко се извърна. Един бастун бавно джапаше в калта, приближавайки се към него.
— Мантия невидимка — повиши тон Наско. — Голям номер! Само дето ти виждам сянката.
Той се обърна, искаше да се върне по-скоро в заведението. Но и отпред във въздуха се носеше нещо към него — черен цилиндър. Малко след цилиндъра се клатушкаше една-единствена бяла ръкавица. На фона на ярките звезди и проблясващия в синьо екран по земята се проточваха дългите, плътни сенки на невидимите странници.
Наско изпъна ръка и се провикна:
— Промяна на форма и… ох, мамка му!
Той поклати показалец и се закле да не ползва повече амулета си за отварачка. След секунда-две камъкът на пръстена светна плахо в синьо и Наско отново го размаха към сенките:
— Промяна на форма и бойна готовност!
След това замахна с бирената бутилка към тях. Останалата течност полетя във въздуха и се превърна в стотици ледени иглички.
— На ви! — извика Наско.
Уви, игличките минаха право през предполагаемата плът на нападателите. Някои се забиха в цилиндъра и разпраха ръкавицата, но сенките продължиха бавното си настъпление.
Осъзнал своето безсилие, Наско използва последното заклинание, до което прибягват тези в беда:
— Помо…
Ръкавицата се напъха в устата му и заглуши вика. Наско изтърва бутилката и сам падна. Стори му се, че в душащата го ръкавица изобщо няма ръка.
Нощното спокойствие отново завладя улица „Шесто кьоше“. Зад вратата на „Свраката“ се чуваше хорово изпълнение на „Калинка моя“. След няколко минути Горгоната излезе и музиката зазвуча с пълна сила. Съдържателката хвърли наоколо поглед, който навярно би вкаменил и сянка. Но на двора нямаше никого. Само една празна бирена бутилка се въргаляше в калта.
— Чудесно — смотолеви Горгоната. — Пак трябва да пускам обява за сервитьор…
Взе празната бутилка и затвори след себе си.
Бриян се събуди рано насред дълъг и тягостен кошмар. Сърцето му биеше като тъпан и тъй и не можа да заспи отново. Слънцето още не беше изгряло, мрачни облаци задушаваха небето.